Погледът й се върна към образа на Тайлър Брок. Тя бе хипнотизирана от това лице и от асоциациите, които предизвикваше у нея ножът.
— Защо е направила това с образа на баща си?
— Някой ден ще ти разкажа, но не сега. Само ще ти кажа, че е забила ножа в стената с бухалката за крикет на дядо ми и проклела пред Господа и Дявола онзи, който се осмели да извади нейния нож от нейната стена. — Той се усмихна на Кейси и тя отново забеляза невероятната му умора. Зарадва се, защото чувстваше как умората отпускаше и нея, а не искаше да допуска никакви грешки, не и сега. Той протегна ръка.
— Трябва да си стиснем ръцете, за да сключим една сделка.
— Не — каза спокойно Кейси, доволна, че най-после започват. — Съжалявам, но трябва да го отложим.
Усмивката му се изпари.
— Какво?
— Да. Линк ми каза за промените, които искаш. Това е двугодишна сделка, което надхвърля моите пълномощия и затова не мога да преговарям.
— О?
— Да. — Тя продължи със същия равен, но приятен тон. — Съжалявам, моят лимит е двайсет милиона, затова ще трябва да се разберете с Линк. Той чака на бара.
В момента, в който проумя думите й лицето му за миг се озари — „от облекчение“ помисли тя — а след това отново стана спокойно.
— Сега там ли е? — попита меко той, без да сваля очи от нея.
— Да — почувства как през тялото й премина топла вълна, бузите й пламнаха и се питаше дали се е изчервила.
— Значи не можем да си стиснем ръцете — ти и аз. Трябва да го направим с Линк Бартлет, така ли?
С усилие задържа погледа си върху него.
— Сделките трябва да се сключват между тай-панове.
— Това и в Америка ли е основно правило? — гласът му бе мек и нежен.
— Да.
— Това твоя идея ли беше или негова?
— Има ли значение?
— Много голямо.
— Ако кажа, че е на Линк това ще накърни достойнството му, а ако кажа, че е моя, пак ще го накърня, макар и по друг начин.
Дънрос леко поклати глава и се усмихна. Топлината на усмивката му я сгря още повече. И въпреки, че напълно се владееше, почувства въздействието на неподправената му мъжественост.
— Всички много държим на достойнството си, по един или друг начин, нали?
Тя не отговори, а само погледна встрани, печелейки малко време за размисъл. Очите й попаднаха на портрета на момичето. „Как е възможно такова красиво момиче да стане известно като Хег8?“, запита се тя. „Сигурно е ужасно да виждаш как лицето и тялото ти остаряват, когато духът ти е млад и си все още силен и твърд. Толкова е нечестно спрямо една жена. Дали някой ден и мен няма да ме нарекат Хег Чолок? Или «онази дърта лесбийка Чолок», ако остана сама, неомъжена, в света на бизнеса, в мъжкия свят, бореща се за същото, за което се борят и те — самодоказване, пари и власт — ненавиждана за това, че съм като тях и дори по-добра от тях? Не ми пука, стига да победим — Линк и аз. Така че изиграй ролята, която си избра тази вечер — каза си тя — и бъди благодарна на французойката за съвета, който ти даде.“ Баща й много пъти й бе повтарял: „Помни, детето ми, помни, че съветът, добрият съвет, идва от най-неочаквани хора и в най-неочаквани моменти.“
„Да — помисли си радостно Кейси, — но ако докрай бях следвала съветите на Сюзан за това как трябва да действа една жена в този мъжки свят, Йан, може би нямаше да изрече тази формула за достойнството! Но не се заблуждавай, Йан Дънрос. Тази сделка е моята сделка и за нея аз съм тай-пан на «Пар-Кон».“
Кейси бе обзета от странно вълнение при тази мисъл. Никога досега не бе давала определение на положението си в „Пар-Кон“. „Да — помисли си с голямо задоволство, — точно това съм аз.“
Тя погледна критично към момичето от портрета и забеляза, че много бе сбъркала и че момичето бе всъщност много необикновено. Не е ли била тя още тогава нероденият тай-пан?
— Много си великодушна — прекъсна мислите й Дънрос.
— Не — отвърна тя веднага, подготвена. Погледна го и си помисли „Ако искаш да знаеш истината, тай-пан, никога не съм великодушна. Сега съм въздържана, мила и нежна, само защото това те кара да се чувстваш господар на положението.“ Но тя не му каза нито дума от всичко това. Само сведе очи и промърмори с премерена мекота: — Великодушният си ти.
Той хвана ръката й, наведе се и я целуна със старомодна галантност.
Тя се изненада и направи опит да го прикрие. Случваше й се за първи път. Въпреки твърдостта си бе трогната.
— Сирануш — каза той с насмешлива сериозност, — ако някой ден имаш нужда от защитник, повикай ме. — След това изведнъж се захили. — Сигурно ще забъркам голяма каша, но това няма значение.