Дребният мъж разпери пръсти и широко се усмихна:
— Опасявам се, че работата ми за вас ще има един голям недостатък, господин Дънрос. Аз съм голям англофил, антикомунист и особено анти-КГБ, което е основният инструмент на съветската външна политика и чиято ясна и неизменна цел е да ни унищожи. Затова, ако решите, можете и да не обръщате внимание на някои от моите попресилени прогнози. Аз съм изцяло против доминираната от левицата Лейбъристка партия и винаги ще напомням на всеки, който иска да ме чуе, че нейният химн е „Червеното знаме“.
Алън Медфърд Грант се усмихна по свой, странен начин.
— Най-добре е позициите да бъдат изяснени още в началото. Аз към монархист и вярвам в Британския парламентаризъм. Никога няма да ви дам съзнателно невярна информация, но оценките ми ще бъдат тенденциозни. Може ли да попитам каква е политиката на вашата страна?
— В Хонконг няма политика, господин Грант. Не гласуваме, няма избори. Ние сме колония, по-точно колония — безмитна зона, а не демокрация. Управлява Короната — всъщност губернаторът упражнява деспотична власт от името на Короната. Той има законодателен съвет, който обаче е само проформа, а и в исторически план политиката е laissez-faire7. Умно оставя нещата да вървят от самосебеси. Вслушва се в съветите на големия бизнес, много е предпазлив при извършването на социални промени и оставя всекиго свободно да печели или да не печели, да строи, да се разраства, да се разорява, да влиза или да излиза, да мечтае или да гледа на нещата реално, да живее или да умира така както намери за добре. Максималният данък е петнадесет процента, но само върху парите, спечелени в Хонконг. Нямаме политика, не искаме политика — Китай също не иска да имаме политика и е за запазване на статуквото. А моята лична политика? Аз съм монархист, и съм за разбойничеството и свободната търговия. Шотландец съм и съм за „Струан“, за laissez-faire в Хонконг и свобода в целия свят.
— Мисля, че се разбираме. Добре. Никога досега не съм работил за конкретна личност — само за правителството. Това ще бъде ново за мен. Надявам се, че ще бъдете доволен. — Грант направи пауза и се замисли за момент. — Като Суец през 56-а ли? — Около очите на дребния мъж се появиха бръчици. — Добре тогава, включете в плановете си това, че американците ще загубят Панамския канал.
— Това е абсурд!
— О, не се правете на толкова изненадан, господин Дънрос! Съвсем просто е. Да речем след десет или петнадесет години предварителна работа и много либералничене в Америка, умело подпомагани от наивните реформатори, които вярват в доброто у човека. Прибавете към всичко това и малко, добре пресметнати вълнения в Панама — за предпочитане студентски, о, винаги студентски — изкусно и тайно подготвени от няколко високо квалифицирани, търпеливи, професионални агитатори и, разбира се, много секретната помощ, финансиране и широкообхватен план на КГБ и ще разберете, че в някой подходящ момент каналът ще се изплъзне от ръцете на Съединените Щати и ще попадне в ръцете на врага.
— Никога няма да го задържат.
— Прав сте, господин Дънрос, но ще го отстояват. Каква по-добра примка за основния ти враг, от това да затвориш Панамския канал или да го пораздрусаш малко? Един потънал кораб или повреден шлюз биха могли да затворят канала за няколко години.
Дънрос си спомни как, преди да отговори, бе налял още две чаши, а след това бе казал:
— Значи предлагате съвсем сериозно да изготвим планове за непредвидени ситуации в този район.
— Да — отвърна дребният мъж с изключително невинно изражение. — Отнасям се много сериозно към работата си, господин Дънрос. А работата, която съм си избрал, е да търся, да разкривам и да оценявам действията на врага. Аз не съм против Русия или против Китай, или против Източна Германия, или против която и да е страна от блока. Точно обратното — имам отчаяното желание да им помогна. Убеден съм, че не сме във война, че врагът на всички народи е членът на Комунистическата партия, независимо дали той е англичанин, руснак, китаец, унгарец, американец, ирландец… или дори марсианец… и всички те са свързани по един или друг начин; че КГБ, независимо дали това ви харесва, е в центъра на тази паяжина. — Той отпи от чашата, която Дънрос току-що му бе налял. — Уискито е прекрасно, господин Дънрос.