— Видът му е действал по този начин на всички, с изключение на тай-пана и Хег Струан. Предполага се, че дори Кълъм го е ненавиждал. — Дънрос се обърна, изгледа я внимателно и тя почувства проучващия му поглед, от който по тялото й премина топла вълна и в същото време я разтревожи.
— Защо тя го е харесвала? — попита тя.
— Разказват, че веднага след големия тайфун, когато всички в Хонконг са поправили щетите, включително и Кълъм, дяволът Тайлър започнал да превзема „Ноубъл хаус“. Той издавал заповеди, поел контрол, отнасял се към Кълъм и Тес като към деца… изпратил Тес на борда на своя кораб „Уайт Уич“ и казал на Кълъм, че ако не се качи на кораба до залез-слънце лошо му се пише. А колкото до Тайлър, то според него „Ноубъл хаус“ се казвала вече Брок-Струан и тай-панът бил той! Така или иначе — никой не знае защо и как Кълъм добил кураж, Господи, та той бил едва на двайсет, а Тес още не била навършила шестнайсет — но Кълъм заповядал на Орлов да отиде на „Уайт Уич“ и да донесе съпругата му на брега. Орлов отишъл сам, веднага, а Тайлър бил все още на брега. Орлов я върнал, оставяйки след себе си един убит и още десетина със счупени глави или крайници. — Дънрос я гледаше и тя разпозна същата полуподигравателна, полужестока, полудяволска усмивка, която бе и на лицето на тай-пана. — И от този момент Тес, бъдещата Хег Струан, била влюбена в него, поне така разказват. Орлов служил вярно на нашия флот до момента, в който изчезнал. Бил е прекрасен човек и голям моряк, въпреки грозната си външност.
— Изчезнал ли? Потънал в морето?
— Не. Хег Струан казала, че един ден слязъл на брега в Сингапур и не се върнал. Много често заплашвал, че ще напусне и ще се върне у дома, в Норвегия. Така че може би го е направил. А може и да са го наръгали с нож. Кой знае, Азия е жестоко място, въпреки че Хег Струан се кълнеше, че няма мъж, който да е в състояние да убие Страйд Орлов и че сигурно е жена. А може и Тайлър да му е устроил засада. Кой знае?
Погледът й се върна към образа на Тайлър Брок. Тя бе хипнотизирана от това лице и от асоциациите, които предизвикваше у нея ножът.
— Защо е направила това с образа на баща си?
— Някой ден ще ти разкажа, но не сега. Само ще ти кажа, че е забила ножа в стената с бухалката за крикет на дядо ми и проклела пред Господа и Дявола онзи, който се осмели да извади нейния нож от нейната стена. — Той се усмихна на Кейси и тя отново забеляза невероятната му умора. Зарадва се, защото чувстваше как умората отпускаше и нея, а не искаше да допуска никакви грешки, не и сега. Той протегна ръка.
— Трябва да си стиснем ръцете, за да сключим една сделка.
— Не — каза спокойно Кейси, доволна, че най-после започват. — Съжалявам, но трябва да го отложим.
Усмивката му се изпари.
— Какво?
— Да. Линк ми каза за промените, които искаш. Това е двугодишна сделка, което надхвърля моите пълномощия и затова не мога да преговарям.
— О?
— Да. — Тя продължи със същия равен, но приятен тон. — Съжалявам, моят лимит е двайсет милиона, затова ще трябва да се разберете с Линк. Той чака на бара.
В момента, в който проумя думите й лицето му за миг се озари — „от облекчение“ помисли тя — а след това отново стана спокойно.
— Сега там ли е? — попита меко той, без да сваля очи от нея.
— Да — почувства как през тялото й премина топла вълна, бузите й пламнаха и се питаше дали се е изчервила.
— Значи не можем да си стиснем ръцете — ти и аз. Трябва да го направим с Линк Бартлет, така ли?
С усилие задържа погледа си върху него.
— Сделките трябва да се сключват между тай-панове.
— Това и в Америка ли е основно правило? — гласът му бе мек и нежен.
— Да.
— Това твоя идея ли беше или негова?
— Има ли значение?
— Много голямо.
— Ако кажа, че е на Линк това ще накърни достойнството му, а ако кажа, че е моя, пак ще го накърня, макар и по друг начин.
Дънрос леко поклати глава и се усмихна. Топлината на усмивката му я сгря още повече. И въпреки, че напълно се владееше, почувства въздействието на неподправената му мъжественост.
— Всички много държим на достойнството си, по един или друг начин, нали?
Тя не отговори, а само погледна встрани, печелейки малко време за размисъл. Очите й попаднаха на портрета на момичето. „Как е възможно такова красиво момиче да стане известно като Хег8?“, запита се тя. „Сигурно е ужасно да виждаш как лицето и тялото ти остаряват, когато духът ти е млад и си все още силен и твърд. Толкова е нечестно спрямо една жена. Дали някой ден и мен няма да ме нарекат Хег Чолок? Или «онази дърта лесбийка Чолок», ако остана сама, неомъжена, в света на бизнеса, в мъжкия свят, бореща се за същото, за което се борят и те — самодоказване, пари и власт — ненавиждана за това, че съм като тях и дори по-добра от тях? Не ми пука, стига да победим — Линк и аз. Така че изиграй ролята, която си избра тази вечер — каза си тя — и бъди благодарна на французойката за съвета, който ти даде.“ Баща й много пъти й бе повтарял: „Помни, детето ми, помни, че съветът, добрият съвет, идва от най-неочаквани хора и в най-неочаквани моменти.“