— О! Имате предвид фиаското през 1956-а, когато Айзенхауер ни предаде отново и доведе до провал нападението срещу Египет, защото Насър беше национализирал канала?
— Да. Това ни струваше цяло състояние — разсипа връзките ни с Близкия Изток и почти ни разори. Ако предишният тай-пан бе имал информация за вероятния изход от кризата в Суец, можехме да натрупаме цяло състояние от продажбите на пространства за товари в корабите ни, можехме да увеличим флота си… или пък, ако имахме предварителен поглед върху мисленето на американците и по-конкретно за това, че Айзенхауер отново ще се изправи заедно със Съветска Русия срещу нас, със сигурност щяхме да намалим загубите си.
Дребният мъж каза тъжно:
— Нали знаете, че заплаши, че ще замрази всички британски, френски и израелски авоари в Щатите, ако не се оттеглим незабавно от Египет, точно когато ни деляха само няколко часа от победата? Мисля, че всичките ни сегашни проблеми в Близкия Изток са породени от това решение. Да. Без да се усетят, американците за първи път одобриха международното пиратство и по този начин откриха пътя на нови пиратства. Национализация. Какъв виц! Кражба би било по-точно — или пиратство. Да. Айзенхауер е бил подведен. Много лошо подведен — да се съобрази с малоумното политическо споразумение в Ялта, постигнато със съгласието на болния Рузвелт и некомпетентния Атли, с което са позволили на Сталин да лапне половин Европа, при положение че и най-глупавият политик или тесногръд генерал би разбрал, че от военна гледна точка то е било в пълно противоречие с националните интереси — нашите и на Съединените Щати. Мисля, че Рузвелт наистина много ни е мразел — нас и нашата Британска Империя.
Дребният мъж разпери пръсти и широко се усмихна:
— Опасявам се, че работата ми за вас ще има един голям недостатък, господин Дънрос. Аз съм голям англофил, антикомунист и особено анти-КГБ, което е основният инструмент на съветската външна политика и чиято ясна и неизменна цел е да ни унищожи. Затова, ако решите, можете и да не обръщате внимание на някои от моите попресилени прогнози. Аз съм изцяло против доминираната от левицата Лейбъристка партия и винаги ще напомням на всеки, който иска да ме чуе, че нейният химн е „Червеното знаме“.
Алън Медфърд Грант се усмихна по свой, странен начин.
— Най-добре е позициите да бъдат изяснени още в началото. Аз към монархист и вярвам в Британския парламентаризъм. Никога няма да ви дам съзнателно невярна информация, но оценките ми ще бъдат тенденциозни. Може ли да попитам каква е политиката на вашата страна?
— В Хонконг няма политика, господин Грант. Не гласуваме, няма избори. Ние сме колония, по-точно колония — безмитна зона, а не демокрация. Управлява Короната — всъщност губернаторът упражнява деспотична власт от името на Короната. Той има законодателен съвет, който обаче е само проформа, а и в исторически план политиката е laissez-faire7. Умно оставя нещата да вървят от самосебеси. Вслушва се в съветите на големия бизнес, много е предпазлив при извършването на социални промени и оставя всекиго свободно да печели или да не печели, да строи, да се разраства, да се разорява, да влиза или да излиза, да мечтае или да гледа на нещата реално, да живее или да умира така както намери за добре. Максималният данък е петнадесет процента, но само върху парите, спечелени в Хонконг. Нямаме политика, не искаме политика — Китай също не иска да имаме политика и е за запазване на статуквото. А моята лична политика? Аз съм монархист, и съм за разбойничеството и свободната търговия. Шотландец съм и съм за „Струан“, за laissez-faire в Хонконг и свобода в целия свят.
— Мисля, че се разбираме. Добре. Никога досега не съм работил за конкретна личност — само за правителството. Това ще бъде ново за мен. Надявам се, че ще бъдете доволен. — Грант направи пауза и се замисли за момент. — Като Суец през 56-а ли? — Около очите на дребния мъж се появиха бръчици. — Добре тогава, включете в плановете си това, че американците ще загубят Панамския канал.
— Това е абсурд!
— О, не се правете на толкова изненадан, господин Дънрос! Съвсем просто е. Да речем след десет или петнадесет години предварителна работа и много либералничене в Америка, умело подпомагани от наивните реформатори, които вярват в доброто у човека. Прибавете към всичко това и малко, добре пресметнати вълнения в Панама — за предпочитане студентски, о, винаги студентски — изкусно и тайно подготвени от няколко високо квалифицирани, търпеливи, професионални агитатори и, разбира се, много секретната помощ, финансиране и широкообхватен план на КГБ и ще разберете, че в някой подходящ момент каналът ще се изплъзне от ръцете на Съединените Щати и ще попадне в ръцете на врага.