– Несъмнено ,,Глава 2“.
– Не е „Г2“ a „K2“, Уотсън. Сигурен съм, че ще се съгласите с мене: щом е посочена страницата, упоменаването на главата е излишно. При това, ако страница 534 ни отвежда само до втора глава, първа глава трябва да е непоносимо дълга.
– Значи става дума за колонка! – извиках аз.
– Блестящо, Уотсън! Тази сутрин умът ви реже като бръснач! Ако не става дума за колонка, значи и аз жестоко съм се излъгал. Значи така, ясно е, че започваме да си представяме голяма книга, чийто текст е напечатан в две колонки, всяка от които е доста дълга, понеже за една от думите, зашифрована в документа, е посочена цифрата 293. Дали с това изчерпваме възможните разсъждения?
– Така ми се струва.
– Грешите, вие се подценявате. Нужно е още едно блестящо хрумване, скъпи ми Уотсън, още един проблясък на мисълта! Ако книгата е рядка, Порлок щеше да ми я изпрати. Обратно, неговите намерения, преди планът му да бъде осуетен, са били да ми изпрати ключа към загадката с това писмо. Така пише в бележката. Това води до заключението, че според Порлок аз не бих се затруднил сам да намеря предвидената от него книга. Той я има, а е сметнал, че и аз я имам. Накратко, Уотсън, въпросната книга е много често срещана.
– Думите ви звучат приемливо.
– Значи ограничаваме обсега до търсенето на дебела книга с текст, напечатан в две колонки, която е често срещана.
– Библията! – победоносно извиках аз.
– Добре, Уотсън, добре! Но не достатъчно добре, с ваше позволение. Дори ако приема, че заслужавам комплимент, трудно бих могъл да посоча някоя книга, за която има по-малка вероятност да бъде подръка на професор Мориарти. При това съществуват толкова много издания на Светото писание, че Порлок едва ли е допуснал наличието на два екземпляра с еднаква пагинация. А в случая явно става дума за книга, която има стандартни издания. Порлок знае със сигурност, че неговата 534 страница ще съвпадне с моята.
– Но книгите, отговарящи на такова условие, са твърде малко!
– Именно. Там е нашето спасение. Търсенето ни се ограничава до стандартно издавани книги, за които се предполага, че всеки може да ги притежава.
– „Брадшо“38!
– Съществуват трудности, Уотсън. Справочникът на Брадшо е точен и стегнат, но не достатъчно голям. Подборът на думите едва ли би послужил за съставяне на по-общи послания. Ще изключим „Брадшо“. За съжаление и речникът е неподходящ по същите причини. Какво ни остава тогава?
– Алманахът!
– Отлично, Уотсън! Улучихте право в целта, но ако пък греша, то грешката ми е голяма! Да, алманахът! Нека помислим какви изгледи за успех може да има Алманахът на Уитакър. Употребява се често. Има определен брой страници. Напечатан е в две колонки. Доколкото си спомням, езикът в началото е доста сдържан, но към края се стига до словоохотливост – каза Холмс и взе томчето от писалището си. – Ето я страница 534, това е втората колонка, където, доколкото виждам, голяма част от текста се отнася към търговията и природните богатства на Британска Индия. Записвайте думите, Уотсън! Номер 13 е „Махрата“. Боя се, че началото не е много благоприятно. Номер 127 е „правителство“ – това поне звучи смислено, макар да не изглежда да има отношение към нас или професор Мориарти. Да опитаме отново. Какво прави правителството на Махрата? Уви! Следващата дума е „четина“. Провалихме се, добри ми Уотсън! Край!
Холмс изрече тези думи насмешливо, но потрепването на гъстите му вежди говореше, че е разочарован и раздразнен. Аз стоях нещастен и безпомощен и се взирах в огъня. Дългото мълчание изведнъж бе нарушено от Холмс, който внезапно нададе вик, изтича до един шкаф и се появи отново в ръка с второ томче с жълта корица.
– Плащаме си, Уотсън, защото сме прекалено модерни! – възкликна той. – Изпреварваме времето си и понасяме обичайното наказание. Тъй като вече е 7 януари, естествено ние сме се снабдили с новия алманах. А Порлок най-вероятно е съставил посланието си по миналогодишния справочник. Несъмнено е щял да ни уведоми, ако беше довършил писмото. А сега да видим, какво ни носи страница 534. Номер 13 е „има“, а това е нещо много по-обещаващо. Номер 127 е „опасност“. „Има опасност“! Ха-ха! – Очите на Холмс пламтяха от вълнение, а тънките му нервни пръсти потрепваха, докато броеше думите. – Гениално! Записвайте, Уотсън! „Има опасност, може да дойде много скоро сигурно“. После следва името „Дъглас“, после „богат място сега в имението Бърлстоун – доверие наложително“. Видяхте ли, Уотсън?! А сега какво ще кажете за чистата логика и нейните плодове? Ако бакалинът продаваше лаврови венци, щях да изпратя Били да купи един.