Аз се взирах в странното послание, което бях записал на коляно върху листа хартия, докато Холмс го дешифрираше.
– Ама че странен и заобиколен начин за изразяване на мисли! – казах аз.
– Напротив, Порлок се е справил учудващо добре – укори ме Холмс. –Когато искате да изразите смисъла, използвайки само една колонка, не е възможно да откриете там всички думи, които ви трябват. Налага се да оставите нещо и на интелигентността на своя кореспондент. Смисълът е напълно ясен: очакват се някакви неприятности да сполетят някой си Дъглас, който и да е той – намиращ се на посоченото място богат господин. Порлок е сигурен („сигурно“ е най-близката подходяща дума, която е успял да намери), че това предстои скоро. Ето такъв е постигнатият от нас резултат, а анализът, макар и кратък, изискваше доста труд.
Като истински творец, който се радва на свое сполучливо произведение, и Холмс се радваше безпристрастно, макар че паднеше ли под високото равнище, към което се стремеше, обземаше го униние. Той все още ликуваше, че е успял, когато вратата се отвори и Бил въведе в стаята инспектор Макдоналд от Скотланд Ярд.
Историята се случи отдавна, в края на осемдесетте години, когато Алек Макдоналд далеч не беше такава национална знаменитост, каквато е сега. Макар и млад, той се ползваше с доверие в детективските среди и се беше отличил при няколко възложени му случая. Високата му кокалеста фигура предполагаше изключителна физическа сила, а едрата му глава и дълбоко разположените светнали очи също така говореха за остър, блестящ ум, скрит зад гъстите вежди. Той беше тих и добросъвестен човек, упорит по природа и говореше твърдо, с акцент от Абърдийн.
На два пъти в кариерата Холмс вече му бе помагал да постигне успех, като си оставяше единствената награда да изживява интелектуалната радост от задачата. По тези причини шотландецът изпитваше дълбока привързаност и уважение към своя колега любител и ги изразяваше чрез откровението, с което се допитваше до Холмс при всяко затруднение. Посредствеността не познава нищо по-високо от себе си, но талантът мигновено оценява гения, а Макдоналд бе достатъчно добър професионалист, за да е в състояние да проумее, че няма нищо унизително да се търси съдействие от човек, който е единствен в Европа както по заложби, така и по опит. Холмс не беше склонен да създава приятелства, но проявяваше търпение към високия шотландец и затова се усмихна, когато го видя.
– Ранно пиле сте, господин Мак – каза му той. – Желая ви успех с червеите, но се боя, че появяването ви означава, че се е случила някаква беля.
– Ако бяхте казали „надявам се“ вместо „боя се“, според мен щяхте да сте по-близо до истината, господин Холмс – отвърна инспекторът, усмихнат многозначително. – Е, може би една глътка ще прогони суровия утринен хлад. Не, няма да пуша, благодаря. Трябва да си тръгна скоро, защото първите часове в едно разследване са скъпоценни, вие го знаете по-добре от всеки друг. Но... Но...
Инспекторът внезапно млъкна напълно изумен, загледан в листа хартия върху масата. Листа, на който бях записал тайнственото послание.
– Дъглас! – заекна той. – Бърлстоун! Какво е това, господин Холмс? Човече, та това е магьосничество! В името на всичко най-прекрасно, откъде се сдобихте с тези имена?!
– Това е шифър, който двамата с доктор Уотсън се наложи да разгадаем. Но за какво става дума, какъв е въпросът с имената?
Инспекторът започна да мести погледа си от единия на другия, слисан и изумен.
– Нищо, освен че нощес господин Дъглас от имението Бърлстоун е бил убит по ужасен начин! – каза той.
37 Писателски псевдоним (фр.).
38 Справочник с разписание на влаковете по името на първия издател.
Глава 2
Шерлок Холмс държи реч
Настъпи един от онези драматични моменти, които осмисляха живота на моя приятел. Би било преувеличено, ако кажа, че той беше шокиран или дори развълнуван от изумителното съобщение. Без да притежава дори намек за жестокост в характера си, той несъмнено отдавна беше загрубял от силни преживявания. И все пак, ако чувствата му бяха притъпени, то интелектуалният му усет бе извънредно изострен. По лицето му нямаше и следа от ужаса, който аз самият изпитах при краткото изявление на Макдоналд – изражението му по-скоро беше кратко и спокойно, като на заинтригуван химик, наблюдаващ как кристалчетата заемат местата си в един наситен разтвор.