– Естествено, странно е! Но на какви мисли ви навежда?
– Мориарти не иска да се разчуе колко е богат. Никой не бива да знае с какви средства разполага. Сигурен съм, че банковите му влогове са поне двайсет, положително по-голямата част от състоянието му е в чужбина, в „Дойче Банк“ или „Креди Лионе“. Ако някога можете да отделите време, една-две години например, съветвам ви да проучите професор Мориарти.
С напредването на разговора интересът на инспектор Макдоналд постепенно се беше засилил, той направо бе слисан от казаното. Но сега практичният му шотландски ум рязко го върна към действителността и пряката му задача.
– Все едно, това може да почака – каза той. – Разказахте ни любопитни анекдоти, господин Холмс, но се отклонихме. От значение е само вашата забележка, че има някаква връзка между професора и престъплението. На този извод ви навежда предупреждението, изпратено от въпросния Порлок. Тъй като в момента на практика имаме определени нужди, възможно ли е да напреднем със случая?
– Може да си изградим мнение какви са мотивите за престъплението. Доколкото схванах от първоначалните ви думи, убийството е непонятно или по-скоро не може да бъде обяснено. Значи, ако допуснем, че извършителят на престъплението е онзи, когото подозираме, възможно е да има два различни мотива. Най-напред трябва да ви кажа, че Мориарти управлява с желязна ръка хората си. Въвел е изключителна дисциплина. Според неговия кодекс има само едно наказание – смърт. Значи може да предположим, че убитият, на име Дъглас, чиято бъдеща съдба се е знаела от един подчинен на архипрестъпника, по някакъв начин е предал своя шеф. Последвало е наказание, за което са научили всички, дори само с цел да им се внуши страх от смъртта.
– И това е първото ви предположение, господин Холмс?
– Второто ми предположение е, че убийството е било осъществено от Мориарти в процеса на обичайната работа, която са вършили. Бил ли е извършен обир?
– Нямам такива сведения.
– В противен случай убийството би било извън първата хипотеза и в подкрепа на втората. Мориарти може би се е наел да го организира с обещанието да получи дял от плячката или пък му е била платена равностойна сума, за да го извърши. Възможни са и двата варианта. Но каквато и да е истината, дори да има и трета комбинация, трябва да търсим решението в Бърлстоун. Но аз познавам твърде добре нашия човек и не очаквам, че е оставил там следа, която да води към него.
– Значи трябва да отидем в Бърлстоун! – извика Макдоналд и скочи от мястото си. – Боже, не мислех, че е станало толкова късно. Мога да ви дам, господа, само пет минути, за да се приготвите.
– Повече от достатъчно за двама ни – каза Холмс, веднага стана, бързо свали халата и си облече палтото. – А на път за там, господин Мак, ще бъдете така добър да ми разкажете всичко отначало докрай.
Оказа се, че „всичко отначало докрай“ е твърде малко и никак не отговаря на очакванията, но все пак беше достатъчно, за да ни убеди, че въпросният случай положително е достоен за най-голямо внимание от страна на експерта. Докато научаваше оскъдните, но забележителни подробности, Холмс се оживи и взе да потрива тънките си ръце. Бяхме оставили зад гърба си дълга редица от безплодни седмици, но най-после се появи подходящ обект за изключителните способности на Холмс; а те, както е с всички забележителни дарби, бяха започнали да изнервят притежателя им поради бездействие. Ако не се употребява, умът, който сече като бръснач, затъпява и ръждясва.
Очите на приятеля ми блестяха, бледите му страни придобиха по-топъл тон, а лицето му изразяваше съсредоточеност, одухотворено от вътрешна светлина – той беше доловил повика да върши дела. Седеше във файтона наведен напред и слушаше с внимание представеното от Макдоналд кратко изложение на проблема, очакващ ни в Съсекс. Сведенията на инспектора, както той ни обясни, се основаваха само върху писмено донесение, изпратено му по ранния сутрешен влак. Уайт Мейсън, местният полицай, бил негов личен приятел, поради което уведомил Макдоналд за станалото много по-навреме, отколкото обикновено провинцията се свързва със Скотланд Ярд, с молба за съдействие. Обикновено викат столичния експерт да следва диря, която вече е заличена. Писмото, което инспекторът ни прочете, гласеше следното: