Скъпи инспектор Макдоналд,
Официалното искане за услугите ви е в отделен плик, а настоящето писмо е само за ваше сведение. Телеграфирайте ми кой сутрешен влак за Бърлстоун можете да вземете, за да ви посрещна, или, ако съм зает, да бъдете посрещнат от друг. Случаят е гръм от ясно небе. Не губете нито миг, елате веднага. Ако можете да доведете господин Холмс, моля да го сторите, защото нещата тук ще му допаднат. Ако между всичко друго нямаше и мъртвец, можеше да се мисли, че с цялата работа е търсен театрален ефект. Повярвайте ми! Беше като гръм от ясно небе.
– Приятелят ви явно не е глупав – подхвърли Холмс.
– Не е, сър. Ако ме питате, Уайт Мейсън е много буден човек.
– А знаете ли нещо повече?
– Само че ще ни съобщи подробностите, когато пристигнем.
– Тогава откъде сте осведомен за господин Дъглас и за факта, че е бил убит по жесток начин?
– От официално изпратения доклад. Не пише „по жесток начин“, това не е официално употребяван термин. Съобщава се името Джон Дъглас. Споменава се, че нараняванията са в главата, получени от огнестрелно оръжие. Споменава се и часът, когато се е вдигнала тревога – снощи, малко след полунощ. Добавено е, че явно става дума за убийство, но не е бил извършен арест, тъй като в случая има много смущаващи и необичайни обстоятелства. Това е всичко, с което разполагаме засега, господин Холмс.
– Тогава, с ваше позволение, ще спрем дотук, господин Мак. Изкушението да се градят несъстоятелни теории върху недостатъчно данни е проклятието на нашата професия. Засега виждам само две сигурни неща: голям ум в Лондон и убит човек в Съсекс. Налага се да проследим какво ги свърза.
39 Момиче с агънце (фр.).
Глава 3
Трагедията в Бърлстоун
Сега ще помоля да ми разрешите за миг да насоча скромната си персона към описание на събитията, случили се преди да пристигнем на местопроизшествието, в светлината на разкритията, направени от нас по-късно. Само по този начин читателят би могъл да си състави мнение за участниците, както и за необикновената обстановка, повлияла на техните съдби.
От памтивека селцето Бърлстоун представлява група скупчени къщици, наполовина изградени от дърво, близо до северната граница на графство Съсекс. От векове не се е променяло, но в последните няколко години живописният му облик и разположение привлекли доста заможни заселници, чиито разкошни домове надзъртат от околните гори. Местните хора смятат, че тези гори представляват самия край на огромния Уийлдски лес, който постепенно оредява, докато не стигне до карстовите долини на север. Появили се и множество магазинчета, за да задоволят нуждите на увеличилото се население, така че може би има изгледи в скоро време Бърлстоун да се превърне от затънтено селце в модерен град. Мястото е център за голяма част от областта, понеже Тънбридж Уелс, най-близкото по-значително селище, е на десет-дванайсет мили на изток, оттатък границата с Кент.
На около половин миля от селцето, сред древен парк, известен с буковете си, е разположено имението Бърлстоун. Част от вековните му сгради датират още от годината на първия кръстоносен поход, когато Хюго Капски построил крепост в средата на имението, подарено му от Червения крал40. Крепостта била унищожена от пожар през 1543 г. Няколко почернели от дима крайъгълни камъни били използвани по времето на Джеймс I41, когато върху развалините на феодалния замък била издигната тухлена сграда.
Имението, с множество фронтони и ромбовидни прозорчета, все още бе запазило до голяма степен вида, който бе получило при построяването си в началото на XVII век. По-външният от двата рова, защитавали някогашния му войнствен собственик, бе оставен да пресъхне и играеше скромната роля на градина към кухнята. Вътрешният ров, широк десет-дванайсет ярда, но сега с дълбочина само няколко стъпки, все още ограждаше къщата. Пълнеше се от поток, който продължаваше да тече и от другата страна на рова, така че оскъдната вода, макар и мътна, не беше застояла и опасна за здравето. Прозорците на приземния етаж се намираха на две педи от водната повърхност.
Единственият достъп до къщата беше подвижният мост с отдавна ръждясали и изпочупени вериги и макара за вдигане и спускане. Но последните обитатели на имението, с характерната за тях енергичност бяха оправили всичко и мостът не само можеше да се вдига, но и действително, биваше вдиган всяка вечер и спускан всяка сутрин. Така чрез възобновяване на обичая от старите феодални времена нощем имението се превръщаше в остров – факт, който има съвсем пряко отношение към загадката, която скоро щеше да привлече вниманието на цяла Англия.