Що се отнася до останалите обитатели на старата сграда, достатъчно е като част от голямото домакинство да бъдат споменати педантичният, уважаван и способен Еймс и госпожа Алън, пищна жена с весел нрав, която облекчаваше господарката от някои домашни грижи. Останалите шестима слуги нямат връзка със събитията от нощта на шести януари.
В двайсет и три часа и четирийсет и пет минути първият тревожен сигнал стигнал до малкия местен участък с началник сержант Уилсън от Съсекската полиция. Сесил Баркър, силно развълнуван, се появил на вратата и яростно започнал да звъни: в имението Бърлстоун се разиграла ужасна трагедия и Джон Дъглас бил убит. Този бил тежкият товар на посланието му, който го оставил без дъх. Баркър бързо се върнал в имението, последван след няколко минути от полицейския сержант, който се появил на местопрестъплението малко след полунощ, след като взел подходящи мерки да предупреди местните власти, че се е случило нещо сериозно.
Когато сержантът стигнал до имението, мостът бил спуснат, лампите – запалени и цялата къща била обзета от голяма суматоха и тревога. Пребледнелите слуги се скупчили в коридора, а уплашеният иконом кършел ръце на прага. Само Сесил Баркър изглеждал на себе си и се владеел. Отворил най-близката до входа врата и поканил сержанта да го последва. В същия миг пристигнал от селото и доктор Уд, енергичен и способен лекар. Тримата влезли заедно във фаталната стая, а обзетият от ужас иконом вървял по петите им и затворил вратата, за да скрие от очите на прислужничките ужасната гледка.
Мъртвият лежал проснат по гръб насред стаята. Бил облечен само с розов халат върху нощната риза. Босите му крака били обути в меки чехли. Докторът коленичил до него и насочил надолу преносимия фенер, оставен на масата. И един бегъл поглед бил достатъчен на лечителя, за да разбере, че няма нужда от присъствието му. Джон Дъглас бил пострадал ужасно. Върху гърдите му имало оставено странно оръжие – пушка с цеви, прерязани на трийсет сантиметра от спусъците. Било ясно, че е стреляно отблизо и че целият заряд е попаднал в лицето на убития, от което главата му почти се е пръснала на парчета. Спусъците били съединени с тел, така че едновременните изстрели да имат по-голяма разрушителна сила.
Местният полицай се притеснил и обезпокоил от огромната отговорност, която изневиделица го била връхлетяла.
– Няма да пипаме нищо, докато не дойдат началниците ми – казал той с приглушен глас, без да може да откъсне ужасения си поглед от главата на убития.
– И досега не е пипано нищо – осведомил го Сесил Баркър. – Имах грижата за това. Виждате всичко така, както го открих аз.
– Кога се случи? – попитал сержантът и извадил бележника си.
– Беше точно единайсет и половина. Още не се бях съблякъл за сън, седях край камината в стаята си, когато чух изстрела. Не беше много силен, стори ми се глух. Хукнах надолу по стълбите, сигурно съм влязъл след трийсет секунди.
– Беше ли отворена вратата?
– Да, беше. Клетият Дъглас лежеше така, както го виждате сега. На масата гореше свещта, която бе взел за спалнята си, а аз запалих лампата няколко минути по-късно.
– Никого ли не видяхте?
– Не. Чух; че госпожа Дъглас слиза по стълбите след мен и изтичах навън, за да ѝ попреча да види ужасната гледка. Дойде госпожа Алън, прислужницата, и я отведе. Пристигна и Еймс, с когото отново изтичахме до стаята.
– Но нали, както съм чувал, мостът се вдига нощем?
– Да, беше вдигнат, а после аз го спуснах.
– Тогава как е възможно убиецът да е избягал? Дума да не става! Сигурно господин Дъглас се е застрелял.
– Това беше първата ми мисъл. Но погледнете! – И Баркър дръпнал завесите, за да се види, че високият прозорец с ромбовидни стъкла е широко отворен. – Погледнете и това! – и той приближил фенера, който осветил петно кръв като следа от ток на ботуш върху дървения перваз. – Някой е стъпил тук, за да излезе.
– Искате да кажете, че някой е прегазил през рова?
– Именно.
– Тогава, щом като сте влезли в стаята половин минута слез извършване на престъплението, в същия миг убиецът е бил във водата!
– Сигурен съм в това. Боже, защо не изтичах до прозореца?! Но както виждате, завесата го прикрива, затова не се сетих. После чух стъпките на госпожа Дъглас, а не можех да ѝ позволя за влезе. Щеше да бъде прекалено ужасно.