– Голяма буква „п“ със завъртулка отгоре, после по-малки „е“ и „н“? – попита Холмс.
– Точно така.
– Значи „Пенсилвания“, компанията за малки огнестрелни оръжия. Известна американска фирма – каза Холмс.
Уайт Мейсън зяпна приятеля ми така, както едно селско докторче гледа специалиста от улица „Харли“, който с една дума премахва непреодолимите за него трудности.
– Много ми помагате с това, господин Холмс. Няма съмнение, че сте прав. Чудесно! Чудесно! Нима пазите в паметта си имената на всички производители на оръжие в света?
Холмс махна с ръка, вместо да отговори.
– Няма съмнение, че пушката е американска – продължи Мейсън. – Май четох, че пушките с прерязани цеви се използват в някои части на Америка. Буквите не ми говореха нищо, но за Америка ми хрумна. Значи има данни, че мъжът, влязъл в къщата и убил господаря, е американец.
Макдоналд поклати глава и каза:
– Човече, не бързайте толкова. Досега не чух да разполагате с факти, че в къщата е влизало непознато лице.
– А отвореният прозорец, кръвта по перваза, странната визитка, следите от ботуши в ъгъла, пушката?
– Всичко това може да бъде направено, за да ни подведе. Господин Дъглас или е американец, или дълго време е живял в Америка. Същото се отнася и за господин Баркър. Не е нужно да се докарва американец отвън, за да се вършат работи по американски.
– Еймс, икономът...
– Какво мислите за Еймс? Може ли да му се гласува доверие?
– Десет години е служил при сър Чарлз Чандъс, препоръките са съвсем солидни. При семейство Дъглас е от пет години, откакто купиха имението. Не е виждал такава пушка в къщата.
– Пушката е специално пригодена да се крие, затова са били прерязани цевите. Побира се в кутия. Как би могъл Еймс да се закълне, че пушката не е била в къщата?
– Е, поне твърди, че не я е виждал.
С шотландски инат Макдоналд поклати глава.
– Още не съм убеден, че в къщата е имало чужд човек. Искам да вземете предвид... – започна той и понеже бе погълнат да търси доводи, акцентът му още повече се засили. – Искам да вземете предвид какво следва от допускането, че пушката е внесена отвън и че всички тези странни действия са извършени от външно лице. За Бога, та това не се побира в човешкия ум! Направо противоречи на здравия разум. Кажете вашето мнение, господин Холмс, като използвате научените факти.
– Изложете тогава случая, господин Мак – каза Холмс в своя най-безпристрастен стил.
– Човекът, ако такъв човек наистина съществува, не е крадец. Историята с пръстена и визитката сочи, че убийството е предумишлено и причината е лична. Дотук добре. Налице е човек, който се вмъква в къщата с нарочната цел да извърши убийство. Той знае, ако изобщо знае нещо, че ще избяга оттук трудно, защото около къщата има ров с вода. Какво оръдие за убийство би избрал? Може да се предположи – най-безшумното в света. Тогава е имало надежда, че щом свърши делото си, бързо ще прескочи през прозореца, ще прегази рова и спокойно ще се отдалечи. Това е разбираемо. Но не е разбираемо да носи възможно най-шумното оръжие, след като знае, че всеки изстрел ще привлече до един обитателите на къщата, че те ще долетят в стаята и че не е изключено да го видят, преди да прекоси рова. Не ви ли изглежда вероятна такава версия, господин Холмс?
– Е, вие излагате случая със сгъстени краски – отвърна замислено приятелят ми. – Явява се доста голяма нужда да бъдат оправдани действията му. Мога ли да ви попитам, господин Уайт Мейсън, дали огледахте незабавно отсрещния бряг на рова, за да установите има ли следи от човек, измъкнал се от водата?
– Няма следи, господин Холмс. Но почвата е слегната и едва ли бихме могли да очакваме следи.
– Няма нито следи, нито някакви отпечатъци?
– Нищо няма.
– Виж ти! А ще има ли възражения, господин Мейсън, да влезем веднага в къщата? Възможно е да се установи някоя дреболия, която да изясни въпроса.
– Тъкмо щях да ви го предложа, господин Холмс, но сметнах, че преди това ще е най-добре да ви запозная с всички факти. Допуснах, че ако нещо ви се види необичайно... – Уайт Мейсън спря дотук и неуверено погледна детектива любител.