– Можем да отхвърлим тази версия – прекъсна го Макдоналд.
– И аз така смятам. Не може да става дума за самоубийство. Значи става въпрос за убийство. Тогава трябва да установим дали убийството е извършил човек от домакинството, или външен човек.
– Е, да чуем доводите ви.
– И в двата случая има значителни затруднения и все пак е станало едното от двете. Нека първо допуснем, че престъплението е извършено от един или повече души от домакинството. Довели са човека тук по време, когато е било тихо, но още никой не е спял. После са изпълнили замисъла си така, че да се разбере от всички какво е станало – с най-странното и шумно оръжие на света, с оръжие, което дотогава не е било виждано в къщата. Като начало май не изглежда много вероятно...
– Да, не изглежда.
– Е, тогава значи ще се съгласите, че след прозвучаването на изстрела е изминала най-много минута, преди всички в къщата (а не само господин Сесил Баркър, макар той да твърди, че е бил пръв) – преди всички, включително и Еймс, да се появят в стаята. Нима твърдите, че през това време престъпникът е успял да остави следи в ъгъла, да отвори прозореца, да бележи перваза с кръв, да свали халката от пръста на мъртвеца и тъй нататък? Това е невъзможно!
– Много точно се изразихте – каза Холмс. – Склонен съм да се съглася с вас.
– Е, тогава сме принудени да се върнем към теорията, че извършителят е външен човек. И в този случай сме поставени пред големи трудности, но поне те вече не са непреодолими. Човекът е влязъл в къщата между четири и половина и шест часа – тоест, на здрачаване, но преди да бъде вдигнат мостът. Имало е гости, външната врата не е била заключена, тъй че нищо не му е попречило. Може да е обикновен крадец, а може и да е познавал лично господин Дъглас и да му е имал зъб. Тъй като господин Дъглас е прекарал по-голямата част от живота си в Америка, а изглежда пушката също е американска, разчистването на лични сметки е най-вероятно като теория. Човекът се е промъкнал в стаята, защото е била първата, изпречила се на пътя му, и се е скрил зад завесата. Останал е там до единайсет и половина вечерта. Тогава е влязъл господин Дъглас. Разговорът е бил кратък, ако изобщо е имало разговор, защото според госпожа Дъглас когато тя чула изстрела, съпругът ѝ не е бил в спалнята си само от няколко минути.
– И по свещта личи – добави Холмс.
– Именно. От свещта, която е нова, е изгорял не повече от един инч. Господин Дъглас сигурно я е оставил на масата, преди да е бил нападнат, иначе естествено е щял да я изпусне, когато е падал. Това говори, че не са се хвърлили върху му в мига, когато е влязъл. Когато идва господин Баркър, лампата е била угасена, а свещта е горяла.
– От ясно по-ясно.
– Е, сега можем да възстановим случилото се по тези първоначални предположения. Господин Дъглас влиза в стаята. Оставя свещта. Иззад завесата се появява човек. Въоръжен е с познатата ни пушка. Иска да получи венчалния пръстен. Един Господ знае защо, но сигурно е било така и господин Дъглас му го дава. После или хладнокръвно, или при сбиване (защото Дъглас може да е сграбчил чука, намерен върху килимчето) човекът застрелва Дъглас по този ужасен начин. Подир това изпуска оръжието и изглежда изпуска и визитната картичка със странния надпис Д.В.341, каквото и да значи той, измъква се през прозореца и пресича рова точно когато Сесил Баркър разкрива, че е извършено престъпление. Как ви се вижда описанието, господин Холмс?
– Много интересно, но не достатъчно убедително.
– Човече, щеше са бъде чиста глупост, ако не беше така, но това е единственият по-добър вариант! – извика Макдоналд. – Някой е извършил убийство и който и да е бил той, мога ясно да докажа, че е трябвало да го извърши по друг начин. Защо например е позволил пътят му за отстъпление да бъде отрязан? С каква цел е използвал пушка, след като тишината е била единственият му шанс да се изплъзне? Хайде, господин Холмс, от вас зависи да ни насочите, щом твърдите, че теорията на Уайт Мейсън не е убедителна.
През цялото време, докато си разменяха мнения, Холмс ги наблюдаваше съсредоточено, без да изпуска нито дума от казаното. Живият му поглед шареше и вляво, и вдясно, а челото му бе сбръчкано от размисъл.
– Бих искал да науча още някои факти, преди да стигна до изложението на теория, господин Мак – отвърна той и коленичи до тялото. – Божичко! Раните наистина са ужасни! Бихте ли извикали за миг иконома?... Еймс, разбрах, че сте виждали често върху ръката на господин Дъглас тази твърде необичайна татуировка, триъгълник, вписан в кръг.
– Много често, сър.
– Никога ли не сте чували какво може да означава?
– Никога, сър.
– Сигурно нанасянето ѝ е било доста болезнено. Несъмнено е следствие от жигосване. Сега обаче виждам, Еймс, че върху лицето на господин Дъглас има залепен пластир в края на челюстта. Да сте го забелязали приживе?