– Колко време бяхте заедно с Дъглас в Калифорния? – попита го инспектор Макдоналд.
– Общо пет години.
– Казвате, че не бил женен?
– Беше овдовял.
– Да сте чували откъде е била първата му съпруга?
– Не. Но си спомням, той споменаваше, че е от немски произход, а съм виждал портрета ѝ. Била е изключителна красавица. Починала от коремен тиф една година преди да се запознаем.
– Свързвате ли неговото минало с определена област в Америка?
– Чувал съм го да споменава Чикаго. Познаваше добре града, работил е там. Чувал съм го да говори за каменовъглените и железодобивните райони. На времето много е пътувал.
– А занимаваше ли се с политика? Дали тайното общество е свързано с политиката?
– Не, политиката не го интересуваше,
– Имате ли причини да смятате, че Дъглас е бил престъпник?
– Напротив, никога не съм срещал толкова порядъчен човек.
– Имаше ли нещо любопитно в живота, който водеше той в Калифорния?
– Дъглас предпочиташе да стои в планината, на участъка, и да работи там. Ходеше на многолюдни места само ако нямаше друг избор. Тъкмо затова първоначално си помислих, че някой го преследва. А внезапното му заминаване за Европа напълно ме увери, че е така. Струва ми се, че беше получил някакво предупреждение. Седмица след като отпътува поне пет-шест души го търсиха.
– Що за хора бяха те?
– Доста груба наглед тълпа. Появиха се на участъка и поискаха да узнаят къде е Дъглас. Обясних им, че е заминал за Европа и че не ми е известно местонахождението му. Веднага стана ясно, че не са с добри намерения.
– Какви бяха? Американци от Калифорния ли?
– Не зная дали бяха от Калифорния, но бяха американци. Ала не бяха рудокопачи. Нямам представа с какво се занимаваха и се зарадвах, когато си тръгнаха.
– И това се случи преди шест години?
– Близо седем години има оттогава.
– А след като сте били пет години заедно в Калифорния, значи Дъглас се е занимавал с тази работа не по-малко от единайсет години?
– Така е.
– За да продължи една вражда толкова дълго време и да е толкова сериозна, трябва да е за нещо изключително важно. Една дреболия не би довела до такова положение.
– Мисля, че това хвърляше сянка върху целия му живот. Никога не го забравяше напълно.
– Но ако един човек е заплашен от опасност и знае каква е тя, не смятате ли, че би трябвало да потърси защита от полицията?
– Може би опасността е била такава, че не е имало начин да бъде защитен. Има още нещо, което би следвало да знаете. Дъглас винаги носеше оръжие. В джоба му винаги имаше револвер. За нещастие снощи е бил по халат, а револверът му е останал в спалнята. Предполагам, с вдигането на моста е сметнал, че е в безопасност.
– Бих желал да изясним малко повече споменатите периоди – каза Макдоналд. – Изминали са шест години, откакто Дъглас е напуснал Калифорния. Вие сте го последвали идната година, нали?
– Точно така.
– А той е женен от пет години. Сигурно сте пристигнали по времето, когато се е оженил?
– Около месец преди това. Бях му кум.
– Познавахте ли госпожа Дъглас преди брака?
– Не. Десет години отсъствах от Англия.
– Но оттогава насам често сте се срещали с нея.
Баркър строго изгледа детектива и отвърна:
– Оттогава насам често се срещах с него, а се срещах и с нея, защото не е възможно да посещаваш един мъж и да не се запознаеш и със съпругата му. Ако си въобразявате, че има някаква връзка...
– Нищо не си въобразявам, господин Баркър. Длъжен съм да проверя всичко, което би осветлило разследването. Не възнамерявах да ви обидя.