– Това, което ни посрещна още от прага, Уотсън, е една лъжа. Огромна, явна, очевидна, нахална, безспорна лъжа! Тя е отправната ни точка. Цялата история, разказана от Баркър, е лъжа. Но историята на Баркър се потвърждава и от госпожа Дъглас. Следователно и двамата са се наговорили да лъжат. Така че сега въпросът се изяснява. Защо лъжат, каква е истината, която толкова се мъчат да скрият? Нека се опитаме, Уотсън, нека вие и аз се опитаме да надникнем зад лъжата и да възстановим истината. Защо например аз смятам, че те лъжат? Защото ни представят измислена история, която просто не може да е вярна. Разсъдете сам: според чутия от нас разказ по-малко от минута след убийството извършителят се е заел да свали от мъртвеца халката, сложена под друг пръстен, а после върнал пръстена обратно – нещо, което той едва ли е направил, а при това е оставил и визитка до жертвата. Аз мисля, че очевидно това е невъзможно. Може би ще ми възразите, че халката е била взета още докато човекът е бил жив, но аз, Уотсън, прекалено много уважавам мнението ви, за да допусна, че ще го сторите. Фактът, че свещта е горяла кратко, означава, че не е бил проведен дълъг разговор. Дали е вероятно Дъглас, за когото научихме, че е безстрашен по природа, да се е отказал от венчалния си пръстен без време, дали изобщо можем да допуснем, че го е сторил? Не, не, Уотсън, убиецът е стоял насаме с мъртвия, а лампата е била запалена. Напълно съм сигурен в това. Причината за смъртта обаче явно е изстрелът. Следователно с пушката е било стреляно малко по-рано, отколкото бяхме уведомени. По отношение на такъв въпрос не може да има грешка. Значи ние сме изправени пред умишлен заговор от страна на двама души, чули изстрела: господин Баркър и госпожа Дъглас. Отгоре на всичко, щом аз съм в състояние да изясня, че кървавият отпечатък върху перваза е нарочно оставен от Баркър, за да насочи полицията по лъжлива следа, ще се съгласите, че случаят говори все по-малко в полза на Баркър... А сега трябва да се запитаме за точното време, когато е извършено убийството. До десет и половина слугите са били из къщата, значи със сигурност не е станало по това време. В единайсет без четвърт всички са се прибрали в стаите си с изключение на Еймс, който останал в килера. След като вие си тръгнахте днес следобед, аз направих няколко експеримента и установих, че какъвто и шум да вдига Макдоналд в кабинета, нищо не достига до килера, щом вратите са затворени. Не е така обаче в стаята на главната прислужница. Тя не е в края на коридора, затова, когато си в нея, можеш да доловиш гласове, ако се говори много високо. Проехтяването на изстрела е донякъде заглушено, ако се стреля отблизо, както несъмнено е в случая. Шумът не е бил много силен, но все пак в тишината на нощта положително е проникнал и до стаята на госпожа Алън. Тя, както сама ни уведоми, е малко глуха, но въпреки това спомена в показанията си, че чула нещо като затръшване на врата половин час преди да се вдигне тревогата. Половин час преди да се вдигне тревогата означава единайсет без четвърт. Напълно съм сигурен, че тя е чула отекването на изстрела и тъкмо в този миг е било извършено убийството. Ако това е така, налага се да изясним какво може да са правили Баркър и госпожа Дъглас – стига те да не са истинските убийци – от единайсет без четвърт, когато са слезли на долния етаж, до единайсет и четвърт, когато са позвънили, за да повикат слугите. Какво са правили, защо веднага не са вдигнали тревога? Това е въпросът, който си задаваме, и когато намерим отговора му, ще сме напреднали донякъде в разрешаването на загадката.
– И моето впечатление е, че господин Баркър и госпожа Дъглас са се наговорили. Тя трябва да е безсърдечно създание, щом може да седи и да се смее на някаква шега само няколко часа след убийството на съпруга ѝ – казах аз.
– Именно. Тя не се представя в добра светлина като съпруга дори чрез собствения си разказ за станалото. Както ви е известно, Уотсън, аз не съм голям почитател на нежния пол, но житейският опит ме е научил, че малко от жените, уважаващи поне донякъде съпрузите си, биха позволили да се изрече и дума. която да ги раздели от тялото на починалия им съпруг. Ако някога се оженя, Уотсън, надявам се да внуша на жена си такива чувства, които биха ѝ попречили да бъде отведена от една прислужница, докато моят труп лежи на няколко ярда от нея. Това е долнопробен театър – та дори и най-неопитните детективи биха се изумили от липсата на обичайните женски ридания. Никакви други съмнения да нямаше, този инцидент от само себе си би ме навел на мисълта за предварителен заговор.