– Да, несъмнено това е допустимо – съгласих се неохотно аз.
– Не бива да забравяме, Уотсън, че каквото и да се е случило, то е било нещо много необикновено. А сега да продължим с предположенията. Господин Баркър и госпожа Дъглас – без да е задължително да имат вина – съобразяват след изчезването на убиеца, че са попаднали в клопка, защото трудно биха доказали, че не са извършили престъплението и не са съучастници. Затова доста бързо и нескопосно вземат мерки. Изцапаният с кръв пантоф на Баркър оставя върху перваза следа, за да посочи как се е измъкнал беглецът. Явно именно те двамата са чули изстрела, затова са вдигнали тревога тъкмо както е било редно, само че чак половин час след събитието.
– И по какъв начин според вас ще се докаже това?
– Е, ако има външен човек, той може да бъде открит и арестуван. Това ще бъде най-сигурното от всички доказателства. В противен случай обаче разполагаме с резервите на науката, а те съвсем не са изчерпани. Мисля, че много ще ни помогне, ако остана една вечер сам във въпросния кабинет.
– Една вечер сам!
– Каня се след малко да отида там. Уговорих се с уважаемия Еймс, който в никакъв случай не е поклонник на Баркър. Ще поседя в стаята, може би обстановката ще ме вдъхнови. Вярвам в genius loci42. Виждам, че се усмихвате, приятелю Уотсън. Е, ще видим кой е прав. Между другото, още ли разполагате с големия си чадър?
– Тук е.
– Услужете ми с него, ако може.
– Разбира се, но това не е никакво оръжие! Ако съществува опасност...
– Дребна работа, скъпи ми Уотсън, иначе щях да потърся вашата помощ. Но чадъра ще взема. Сега чакам завръщането на колегите ни от Тънбридж Уелс, в момента те са там и правят опит да открият кой може да е собственикът на велосипеда.
Докато инспектор Макдоналд и Уайт Мейсън се завърнат от пътуването си, вече се здрачи. Двамата се появиха въодушевени и съобщиха, че е постигнат голям напредък в разследването.
– Господине, признавам, че се съмнявах дали е имало външен човек – рече Макдоналд, – но това си остава в миналото. Идентифицирахме велосипеда, разполагаме и с описание на търсеното лице, така че сме направили голяма крачка към целта.
– Звучи ми като началото на края – каза Холмс. – Повярвайте ми. поздравявам ви от все сърце.
– Значи така, тръгнах от факта, че господин Дъглас изглеждал разтревожен, откакто предния ден ходил в Тънбридж Уелс. Тъкмо в Тънбридж Уелс той е усетил, че го заплашва опасност. Така става ясно, че ако е пристигнал велосипедистът, то може да се предположи, че е идел от Тънбридж Уелс. Взехме велосипеда и обиколихме с него хотелите, за да го покажем. Управителят на „Игъл Къмършъл“ веднага го позна и съобщи, че е собственост на човек на име Харгрейв, който преди два дни наел стая при тях. Притежавал само велосипеда и малък куфар. Когато се записал, посочил, че идва от Лондон, но не добавил адреса си. Куфарът е правен в Лондон и съдържанието му също е английско, но човекът явно е бил американец.
Холмс ликуваше.
– Е, вие наистина сте свършили сериозна работа – каза той, – докато аз седях и бистрех теории с приятеля си. Дадохте ми урок, че трябва да се действа, господин Мак.
– Да, тъкмо така е, господин Холмс – с доволство се съгласи инспекторът.
– Но сведенията може би допълват теориите ви – подхвърлих аз на Холмс.
– Може и да сте прав, може и да не сте – каза той. – Но нека чуем края на историята, господин Мак. По нищо ли не може да се установи самоличността на този човек?
– Данните са толкова малко, че несъмнено той старателно се е пазил да не бъде разпознат. Не намерихме документи и писма, нито етикети по дрехите. На масата в спалнята имаше карта на областта. Тръгнал с колелото си от хотела вчера сутринта. Нямаха вести от него до момента на разследването ни.
– Точно това ме озадачава, господин Холмс – каза Уайт Мейсън. – Ако този приятел е искал да не се вдига много шум, щял е да се върне в хотела като безобиден посетител. А в случая не може да не е знаел, че управителят ще съобщи за изчезването му в полицията и така ще го свържат с убийството.
– Основателно предположение. Но все пак засега доказателствата са, че е постъпил мъдро, след като още не е арестуван. Само че вие не споменахте как е изглеждал.
Макдоналд се справи с бележките си.
– Записал съм тук каквото успях да науча. Изглежда, не са му обърнали особено внимание, но все пак и портиерът, и служителят, който го е записал, и камериерката се съгласиха единодушно, че следното описание включва горе-долу всичко. Мъжът е висок пет фута и девет инча, около петдесетгодишен, с леко прошарена коса, побелели мустаци и орлов нос, а и тримата описаха изражението на лицето му като свирепо и страшно.