– Като оставим настрани изражението, това би могло да бъде описание на самия Дъглас – каза Холмс. – Той е малко над петдесетте, с посребрена коса и мустаци и горе-долу същия ръст. Не научихте ли още нещо?
– Облечен е бил с дебел сив костюм и моряшка куртка, с късо, жълто на цвят палто и плетена шапка.
– Нещо ново за пушката?
– На дължина не достига две стъпки. Би могла лесно да се побере в куфар. Можел е без затруднения да я скрие и под палтото си.
– А според вас каква връзка има всичко това със случая като цяло?
– Е, господин Холмс, когато арестуваме нашия човек, а можете да не се съмнявате, че изпратих телеграми с описанието му пет минути след като го научих, ще имам по-добра възможност да преценим – каза Макдоналд. – Но дори и при сегашното положение несъмнено бележим напредък. Знаем, че американец, представил се като Харгрейв, е пристигнал преди два дни в Тънбридж Уелс с велосипед и куфар. В куфара е носил пушка с прерязана цев, следователно мъжът е дошъл с предварителен замисъл да извърши престъпление. Вчера сутринта тръгнал насам с велосипеда си, скрил пушката под горната си дреха. Досега нямаме сведения някой да го е видял, но и не е било необходимо да минава през селото, за да стигне до входа на парка, пък и по пътя има много велосипедисти. Вероятно човекът веднага е скрил велосипеда сред лавровите храсти, където го намерихме, а може би и самият той е дебнел там, наблюдаващ къщата в очакване да се появи господин Дъглас. Странно е да се използва пушка като оръжие вътре в къща, но мъжът е имал намерение да я използва на открито, където предимствата ѝ са очевидни – не е било възможно да не улучи, а прозвучаването на изстрели е толкова обичайно нещо за ловните полета на Англия, че никой не би му обърнал особено внимание.
– Всичко е от ясно по-ясно – съгласи се Холмс.
– Да, но господин Дъглас не се появил. Каква е била следващата стъпка, която да се предприеме? Мъжът оставил колелото и в сумрака се приближил до къщата. Видял, че мостът е спуснат, а хора нямало. Мъжът решил да рискува, като сигурно възнамерявал да изтъкне определен претекст, ако срещне някого. Но не срещнал никого. Промъкнал се в първата стая и се скрил зад завесата. Оттам видял, че вдигат моста, и разбрал, че може да избяга единствено през рова. Изчакал до единайсет и четвърт, когато господин Дъглас, тръгнал на обичайната си вечерна обиколка из къщата, влязъл в кабинета. Мъжът го застрелял и избягал, както си бил наумил. Досетил се, че велосипедът ще бъде описан от служителите в хотела и може да послужи като улика против него, затова го оставил в храстите и стигнал по някакъв друг начин до Лондон или до друго сигурно скривалище, което предварително бил подготвил. Какво ще кажете, господин Холмс?
– Да си призная, господин Мак, всичко това изглежда съвсем логично и ясно, поне засега. Но все пак това е вашето виждане за историята. А според моето виждане престъплението е било извършено половин час по-рано, отколкото ни съобщиха; госпожа Дъглас и Баркър са в заговор, за да скрият нещо; те са помогнали на убиеца да избяга – или поне са влезли в стаята, преди да е избягал; фабрикували са доказателства за неговото бягство през прозореца, а всъщност най-вероятно е те самите да са му помогнали да си отиде, като са спуснали моста. Така тълкувам аз първата половина от случилото се.
Двамата детективи поклатиха глави.
– Не, господин Холмс, ако това е истина, ние просто попадаме от една загадка на друга – подхвърли лондонският инспектор.
– И в известен смисъл положението става още по-лошо – добави Уайт Мейсън. – Дамата никога през живота си не е ходила в Америка. Нима е възможно тя да има връзки с един американски убиец, за да бъде принудена да му предостави убежище?
– Готов съм да се съглася, че съществуват трудности – каза Холмс. – Възнамерявам да проведа самостоятелно проучване тази вечер и не е изключено това да допринесе нещо към общата цел.
– Можем ли да ви бъдем полезни, господин Холмс?
– Не, не! От малко имам нужда, стигат ми тъмнината и чадърът на доктор Уотсън. А Еймс, верният Еймс, несъмнено ще ми окаже съдействие. Накъдето и да насоча мислите си, неизбежно се появява един основен въпрос: защо един мъж с атлетично телосложение трябва да се поддържа във форма само с една гира?
Късно вечерта Холмс се завърна от самотното си пътешествие. Спяхме в стая с две легла – най-доброто, което можеше да ни предложи малката провинциална странноприемница. Вече се унасях, когато в просъница чух, че той се прибира.