–– Е, Холмс – промърморих аз, – открихте ли нещо?
Холмс мълчаливо застана до леглото ми със свещ в ръка. След това високата слаба фигура се наклони към мен и прошепна:
– Кажете, Уотсън, не изпитвате ли страх да спите в една стая с безумец, с човек, страдащ от размекване на мозъка, с идиот, изгубил разсъдъка си?
– Ни най-малко – изумен отвърнах аз.
– Значи имам късмет – заключи той и цялата нощ не промълви нито дума повече.
42 Духът на мястото (лат.).
Глава 7
Решението
На идната сутрин, след като закусихме, заварихме инспектор Макдоналд и Уайт Мейсън да се съветват усилено в малката гостна на местния полицейски сержант. На масата пред тях имаше струпани писма и телеграми, които двамата явно преглеждаха и сортираха. Три бяха оставени настрани.
– Още ли сте по дирите на неуловимия велосипедист? – весело попита Холмс. – Какви са последните вести за този проклетник?
Макдоналд мрачно посочи купчината поща.
– Получихме съобщения, че в момента се намира в Лестър, Нотингам, Саутхамптън, Дърби, Ист Хам, Ричмънд и още четиринайсет места. В три от тях – Ист Хам, Лестър и Ливърпул – са му предявили конкретно обвинение и направо са го арестували. Страната изглежда е пълна с бегълци, облечени в жълти палта.
– Господи! – със съчувствие възкликна Холмс. – А сега, уважаеми, искам да ви дам един много сериозен съвет. Когато поех този случай заедно с вас, уговорката беше, както положително си спомняте, че няма да ви представям наполовина доказани теории, а ще ги задържам за себе си и ще разработвам собствените си идеи, докато не се уверя, че съм на прав път. По тази причина в момента не споделям с вас всичките си мисли От друга страна, обещах да участвам в играта, без да ви мамя, а не смятам, че играта ще е честна, ако дори за един ненужен миг ви позволя да пилеете силите си в безсмислена насока. Затова дойдох да ви посъветвам тази сутрин и съветът ми се съдържа в следните няколко думи: откажете се от случая.
Макдоналд и Уайт Мейсън изумени зяпнаха своя знаменит колега.
– Смятате, че е безнадеждно? – извика инспекторът.
– Смятам, че този случай е безнадежден, но без да смятам, че е безнадеждно да се достигне до истината.
– Как, та велосипедистът наистина съществува! Разполагаме с описанието му, с неговия куфар, с велосипеда му. Този човек не може да е изчезнал. Защо да не го арестуваме?
– Да, да, несъмнено човекът не е изчезнал и несъмнено ние ще го заловим, но не бих допуснал да пилеете силите си в Ист Хам или Ливърпул. Убеден съм, че може да откриете по-пряк път, за да постигнете резултат.
– Но вие спестявате част от сведенията си. Не може да се каже, че постъпвате честно, господин Холмс – подразни се инспекторът.
– Познавате методите ми на работа, господин Мак. Ще задържа тези сведения за себе си възможно най-кратко време. Искам само в известен смисъл да проверя подробностите, което може да се уреди съвсем лесно, а след това ще си взема сбогом и ще се завърна в Лондон, като оставя резултатите изцяло на ваше разположение. Дължа ви прекалено много, за да постъпя другояче, защото в цялата си практика не мога да си спомня за по-особено и интересно разследване.
– Нищо не разбирам, господин Холмс. Срещнахме се с вас снощи, когато се прибирахме от Тънбридж Уелс и вие в общи линии приехте постигнатите резултати. Какво се е случило оттогава насам, та гледате на случая по съвсем различен начин?
– Е, щом ме питате, ще ви кажа, че както ви уведомих предварително, снощи прекарах няколко часа в имението.
– И какво се случи там?
– О, засега не мога да ви отговоря нищо конкретно. Между другото прочетох за старата сграда сбито, но ясно и интересно описание, което може да се купи за скромната сума от едно пени от местното магазинче за тютюн.
С тези думи Холмс измъкна от джоба на жилетката си малка брошура, украсена с груба гравюра, изобразяваща имението Бърлстоун, и каза:
– Скъпи ми господин Мак, ако човек съзнателно проявява разбиране към историческата атмосфера на обстановката, това увеличава неимоверно усърдието му при едно разследване. Не бъдете толкова нетърпелив, уверявам ви, че дори посредствен разказ като този създава в съзнанието някаква картина на миналото. Позволете да ви предложа един цитат: „Построено в петата година от управлението на Джеймс I на мястото на една много по-стара сграда, имението Бърлстоун е сред най-ярките останали до наши дни примери за ренесансовата архитектура на оградена с ров обител...“
– Вие ни се подигравате, господин Холмс!
– Какво говорите, господин Мак?! За първи път ви виждам толкова изнервен. Е, щом като толкова се ядосвате, няма да ви чета текста дословно. Но когато узнаете, че е описано как сградата е била завзета от парламентарен полковник43 през 1644 г., че крал Чарлс се е крил там няколко дни по време на Гражданската война, а накрая мястото е било посетено от Джордж II, ще се съгласите, че има различни линии, по които е проявен интерес към тази древна сграда.