– Несъмнено е така, господин Холмс, но това не ни влиза в работата.
– Наистина ли? Наистина? Широкият мироглед, скъпи Мак, е основно изискване в нашата професия. Взаимодействието на идеи и използването на второстепенни сведения често представляват изключителен интерес. Позволете подобни забележки от страна на човек, който макар и да е само детектив любител, е доста по-възрастен, а може би и по-опитен от вас.
– Аз съм първият, който ще признае, че имате право – искрено се съгласи инспекторът. – Признавам, че умеете да убеждавате, но го правите по дяволски заобиколни пътища!
– Както и да е. Да оставим миналото и да се заемем с фактите от настоящето. Вече ви казах, че снощи се обадих в имението Бърлстоун. Не видях нито господин Баркър, нито госпожа Дъглас. Не сметнах, че е нужно да ги безпокоя, но с радост научих, че не си личи дамата да страда видимо, защото не се е отказала от прекрасния обед. Специално посетих приветливия господин Еймс, с когото си разменихме някои любезности и като завършек той ме пусна, без да иска нечие позволение, да поседя известно време сам в кабинета.
– Какво? С онова нещо там?! – възкликнах аз.
– Не, не, сега всичко е наред. Както разбрах, станало е по ваше нареждане, господин Мак. Стаята вече има нормален вид. Прекарах в нея поучителен четвърт час.
– И какво правихте?
– Няма да представям като загадка нещо просто. Търсих изгубената гира. Тя заема открай време голямо място в разсъжденията ми за този случай. Накрая я открих.
– Къде?
– Хм, с този въпрос стигаме до ръба на неизвестността. Но нека отидем малко по-нататък, съвсем малко по-нататък и ви обещавам, че ще споделя с вас всичко, което зная.
– Е, налага се да приемем условията ви – каза инспекторът. – Но що се отнася до думите ви да се откажем от случая... Защо, за Бога, трябва да се откажем от случая?
– По простата причина, че нямате ни най-малка представа какво разследвате, господин Мак.
– Разследваме убийството на господин Джон Дъглас от имението Бърлстоун.
– Да, така е. Но не си правете труда да издирвате загадъчния господин с велосипеда. Уверявам ви, че няма да ви е от полза.
– Тогава какво предлагате да правим?
– Ще ви кажа точно какво да правите, стига да се съгласите да го направите.
– Е, трябва да призная, че колкото и странен да е вашият подход, в него винаги има смисъл. Ще се вслушам в съвета ви.
– А вие, господин Мейсън?
Провинциалният детектив безпомощно местеше погледа си от единия на другия. Холмс и методите му бяха нещо ново за него. Накрая рече:
– Щом инспекторът одобрява това, значи ще е добро и за мен.
– Прекрасно! – каза Холмс. – При това положение искам да препоръчам и на двама ви една приятна и ободряваща разходка из околността. Научих, че гледката от хребета Бърлстоун към Уийлд е твърде забележителна. Несъмнено може да се хапне на обед в някоя хижа, макар че не познавам областта, затова не мога да ви препоръчам определено място. Вечерта, уморени, но доволни...
– Човече, това минава границите на шегата! – извика Макдоналд и сърдито се надигна от стола си.
– Съгласен съм, тогава прекарайте деня както намерите за добре – каза Холмс и весело го потупа по рамото. – Правете каквото ви харесва, вървете където искате, но гледайте непременно да се срещнем тук преди здрач, господин Мак. Непременно!
– Това звучи вече по-нормално.
– Всички съвети, които ви дадох дотук, бяха отлични. Но не настоявам, стига да се появите, когато имам нужда от вас. А сега, преди да се разделим, искам да напишете бележка до господин Баркър.
– Моля?
– Ще ви я продиктувам, ако предпочитате. Готов ли сте? „Уважаеми сър, Хрумна ми, че е наш дълг да пресушим рова с надеждата, че можем да намерим...“
– Невъзможно е – прекъсна го инспекторът. – Говорих по въпроса.
– Хайде, хайде! Скъпи ми господине, моля ви, изпълнете молбата ми.
– Добре, продължавайте. „... с надеждата, че можем да намерим нещо, което да има отношение към разследването ни. Направих необходимите уговорки и утре рано сутринта работниците ще отклонят потока...“
– Невъзможно!
– „...ще отклонят потока, така че реших да ви обясня всичко предварително.“ А сега сложете подписа си и изпратете посланието по човек към четири часа следобед. По същото време ще се срещнем отново в тази стая. Дотогава нека всеки прави каквото намери за добре, защото ви уверявам, че разследването определено се намира в момент на затишие.