Когато се събрахме отново, вече се здрачаваше. Холмс имаше много сериозен вид, аз бях обзет от любопитство, а детективите явно бяха раздразнени и настроени критично.
– Е, господа – тежко започна моят приятел, – предлагам заедно да подложим на изпитание всичко, а вие сами ще прецените дали наблюденията, направени от мен, оправдават изводите, до които достигнах. Вечерта е хладна, а нямам представа колко ще продължи походът ни, затова ви съветвам да облечете най-топлите си палта. От първостепенно значение е да заемем местата си преди да стане съвсем тъмно, затова с ваше позволение нека тръгнем веднага.
Минахме покрай парка Бърлстоун в отдалечената му част и стигнахме до дупка в оградата, с която бе заобиколен. Промъкнахме се оттам и в сгъстяващата се тъмнина тръгнахме подир Холмс, докато наближихме гъсталак, растящ почти срещу главния вход и подвижния мост. Мостът беше вдигнат. Холмс приклекна, скрит зад лавровите храсти, а тримата последвахме примера му.
– А сега какво ще правим? – попита Макдоналд малко сърдито.
– Ще успокоим духовете си и ще вдигаме колкото е възможно по-малко шум – отвърна Холмс.
– Защо изобщо дойдохме тук? Наистина си мисля, че можехте да се отнесете към нас с по-голямо доверие.
Холмс се засмя и каза:
– Уотсън твърди, че аз правя от живота театър. Проявявам някаква склонност към актьорски изяви, които непрекъснато изискват разиграването на добре поставен спектакъл. Но не сте ли съгласен, господин Мак, че нашата професия щеше да бъде скучна и жалка, ако понякога не давахме представления, с които да прославяме постигнатите резултати? Да обвиниш някого направо, да го потупаш грубиянски по рамото – та нима това е подходящ denoument44? Ho бързата намеса, хитрият капан, умното предвиждане на предстоящото събитие, победоносната защита на смели теории – не е ли всичко това гордост и оправдание за делото на живота ни? В момента вие се вълнувате от романтиката на положението, предвкусвате бъдещото преследване. Къде би останало вашето вълнение, ако нещата бяха точни като по разписание? Моля ви само за малко търпение, господин Мак, и напълно ще си изясните въпроса.
– Е, надявам се гордостта, оправданието и всичко останало да се появят, преди да умрем от студ – каза лондонският детектив с комично смирение.
И четиримата имахме достатъчно основание да се присъединим към очакването. Бдението ни беше дълго и пълно с горчивина. Постепенно сенките върху дългата, мрачна фасада на старата къща се сгъстиха. Студените, влажни изпарения от рова вледениха костите ни и зъбите ни затракаха. Над главната порта имаше един-единствен фенер, а във фаталната стая се виждаше кълбо замряла светлина. Навсякъде другаде беше тъмно и тихо.
– Колко дълго ще трае това? – попита накрая инспекторът. – И какво точно наблюдаваме?
– Колкото знаете вие, толкова зная и аз – отговори Холмс малко рязко. – Ако престъпниците винаги действаха по разписание, както железниците, несъмнено за нас щеше да бъде много по-удобно. Що се отнася до въпроса какво точно... А. ето! Това наблюдаваме!
Докато той говореше, ярката жълта светлина в кабинета бе заслонена от фигура, която се движеше насам-натам пред нея. Лавровите храсти, сред които се бяхме скрили, растяха точно срещу прозореца, на около сто стъпки от него. След малко пантите проскърцаха, прозорецът се отвори и успяхме да различим неясните очертания на главата и раменете на мъж, който наднича в мрака. Известно време човекът надзърташе предпазливо и крадешком, сякаш искаше да се увери, че не го наблюдават. После се наведе напред.
Цареше пълна тишина, чуваше се как леко се плискат развълнуваните води. Мъжът изглежда бъркаше в рова с нещо, което държеше в ръка. Изведнъж подир малко, така, както въдичарят издърпва риба на брега, човекът изтегли някакъв предмет. Голям и кръгъл, предметът закри светлината, докато преминаваше през рамката на прозореца.
– Време е! – извика Холмс. – Хайде!
Скочихме на крака и със залитане, тъй като крайниците ни се бяха схванали, тръгнахме подир приятеля ми, който бързо изтича по моста и неудържимо започна да удря камбанката на входа. От вътрешната страна простъргаха дръпнатите резета и на прага се появи изуменият Еймс. Без да каже дума, Холмс го отмести и последван от трима ни, влетя в стаята, където се намираше следеният от нас мъж.
Светлината, която наблюдавахме отвън, идеше от газена лампа, оставена на масата. Когато влязохме, Сесил Баркър протегна към нас лампата, която сега държеше. Лампата осветяваше старателно избръснатото му лице, изразяващо увереност и решителност, и очите му, в които се криеше заплаха.