И човекът, известен ни като Дъглас, вдигна нагоре ръкавите на сакото и ризата си. Видяхме кафяв триъгълник с вписан в него кръг – също като върху ръката на мъртвеца.
– Тъкмо това ме наведе на моето хрумване – продължи Дъглас. – Представих си ясно всичко още в същия миг. Мъжът беше с ръст, фигура и коса почти като моите. Никой не би разпознал лицето на клетника. Донесох този костюм, след четвърт час двамата с Баркър му бяхме облекли моя халат и човекът остана да лежи така, както го заварихте. Направихме вързоп от вещите му, сложихме за тежест едната от гирите, която намерих, и хвърлихме вързопа през прозореца. Визитката, която човекът се е готвил да остави на трупа ми, сега беше на неговото тяло. Сложихме му моите пръстени, но когато дойде ред на халката ми – на това място Дъглас протегна към нас мускулестата си ръка, – сами виждате, че се бях надценил. Не я бях свалял от деня на сватбата, щеше да се наложи да я престържа с пила, за да я махна. Не зная, може би освен всичко друго не ми се разделяше с нея, но дори да го исках, не можех да го направя. Така че се наложи да се откажем от тази подробност, пък да става каквото ще. От друга страна, донесох пластир, който залепих там, където самият аз съм превързан в момента. Колкото и да сте умен, господин Холмс, в случая се подведохте! Ако бяхте свалили пластира, нямаше да откриете рана под него... Е, това беше положението. Ако можех да се укрия за известно време, а после да замина някъде, където към мен да се присъедини и моята „вдовица“, най-после щеше да има шанс да живеем на спокойствие до края на дните си. Проклетниците не биха ме оставили на мира, докато не ме погълне черната земя, но ако прочетяха във вестниците, че Болдуин е ликвидирал своя враг, щеше да настъпи краят на всичките ми беди. Нямаше много време, за да обясня подробно нещата на Баркър и на жена си, но те се ориентираха достатъчно, за да ми окажат помощ. Знаех за това скривалище, както знаеше и Еймс, но на него не му е хрумнало да го свърже със случилото се. Прибрах се вътре и оставих на Баркър да се оправя по-нататък... Мисля, че сами знаете какво направи той. Отвори прозореца и сложи отпечатъка върху перваза, за да създаде лъжлива представа как се е измъкнал убиецът. Работата се усложняваше, но понеже мостът беше вдигнат, нямаше друг начин. После, когато подготви всичко, Баркър започна да звъни като при пожар. Знаете какво се случи след това. И така, господа, можете да постъпите както намерите за добре. Казах ви истината, цялата истина, така че Господ да ми е на помощ! Искам само да ви попитам в какво положение се намирам спрямо английските закони.
Настъпи тишина, която бе нарушена от Шерлок Холмс:
– Като цяло английските закони са справедливи. Няма да бъдете осъден незаслужено, господин Дъглас. Бих искал обаче да ви попитам откъде този човек е знаел, че живеете тук, как е успял да проникне в къщата и да се скрие, за да ви нападне?
– Никаква представа нямам.
Лицето на Холмс беше много бледо, със сериозно изражение.
– Боя се, че историята още не е приключила – каза той. – Възможно е да откриете по-големи опасности от английските закони, а дори и от американските си врагове. Според мен ви заплашва беда, господин Дъглас. Вслушайте се в съвета ми и бъдете нащрек.
А сега, многострадални читатели, ще ви помоля да тръгнете с мен. Известно време ще бъдем далече от имението Бърлстоун, далече и от благодатната година, когато правим заедно това богато на събития пътешествие, което завърши с необикновената история на човека, известен като Джон Дъглас. Искам да ви отведа двайсет години назад във времето и на няколко хиляди мили на запад в пространството, за да ви представя един странен и ужасяващ разказ.
Толкова странен и толкова ужасяващ, че ще ви бъде трудно да повярвате на думите ми, макар че всичко наистина се е случило.
Не мислете, че насилствено ще ви представя втора история, преди първата да е приключила. Когато започнете да четете, ще разберете, че не е така. А когато подробно ви разкажа за тези далечни събития и вие намерите решението на тази загадка от миналото, ще се срещнем отново в жилището на улица „Бейкър“, където и на тази история, също както и на други чудни истории, ще бъде сложен край.
43 Привърженик на парламента, противник на Чарлс I.
44 Развръзка (фр.).
45 Силно и тежко страдание (фр.).
ЧАСТ II
Глава 1