Макмърдо бе заел временна служба като деловодител, защото бе получил добро образование. През по-голямата част от деня имаше работа, затова все още не беше намерил възможност да се представи на боса в ложата на прочутия Орден на свободните хора. Една вечер обаче за този пропуск му напомни посещението на Майк Сканлан – члена на същия орден, с когото се бяха запознали във влака. Дребният, нервен черноок човек с остри черти на лицето истински се радваше, че отново го вижда. След чашка-две уиски Сканлан стигна до повода за своето посещение.
– Да си призная, Макмърдо, запомних адреса ти и се осмелих да се отбия – започна той. – Учуден съм, че не си се представил на Главата на управата. Защо още не си отишъл при боса Макгинти?
– Търсех работа. Бях зает.
– Колкото и да си зает, време за боса не може да не намериш. За Бога, човече! Постъпваш като глупак, щом още първия ден след пристигането си не си отишъл до Синдикалния дом, за да запишат името ти! Ако не изпълняваш нарежданията на боса... Хм, не бива да го правиш – и баста!
Макмърдо изглеждаше леко учуден.
– Член съм на ложата вече от две години, Сканлан, но за пръв път чувам, че задълженията ми към нея не търпят отлагане.
– Може в Чикаго да е по-различно.
– Е, тук организацията е същата.
– Сигурен ли си? – каза Сканлан и дълго го гледа втренчено. В очите му се таеше заплаха.
– Не е ли същата?
– Ще те питам дали мислиш така и след един месец. Чух, че си разговарял с полицаите, след като слязох от влака.
– Кой ти каза?
– Няма значение. В този край за добро или за зло всичко се разчува.
– Да, така беше. Казах на копоите какво мисля за тях.
– Кълна се, че си човек, който ще допадне на Макгинти!
– Защо, и той ли мрази полицията?
Сканлан избухна в смях.
– Иди да се запознаеш с него, млади момко! – каза той на раздяла. – Ако не отидеш, вече ще мрази теб, а не полицията. Вслушай се в приятелския ми съвет и тръгни веднага.
Така се случи, че същата вечер Макмърдо имаше още един притеснителен разговор, който настойчиво го отправи в същата посока. Възможно е да бе проявил още по-голямо внимание към Ети, отколкото дотогава, или пък беше дошло времето, когато и добрият, но мудно разсъждаващ немец схвана най-после каква е работата. Все едно – собственикът на пансиона повика младият човек в своята стая и постави въпроса си без всякакви заобикалки.
– Струфа ми се, госпотине, че сте хфърлили око на моята Ети. Праф ли съм, или креша? – попита той.
– Прав сте – призна си Макмърдо.
– Искам още сека да фи каша, че няма смисъл. Има етин, тето фи префари.
– И тя каза същото.
– Е, пофярвайте, че тя касва истината. А каса ли фи кой е той?
– Не. Попитах я, но тя не ми отговори.
– Така си и мислех, коркичката! Сикурно не е искала да ви потплаши.
– Да ме подплаши ли? – веднага избухна Макмърдо.
– Да, приятелю. Не бифа та се срамуфате, ако фи е страх от него. Казва се Теди Болдуин.
– И кой, по дяволите, е Теди Болдуин?
– Той е шеф на Мъшителите.
– На Мъчителите! Чувал съм за тях. Навсякъде говорят за Мъчителите и все шепнешком. От какво се боите? Кои са Мъчителите?
Собственикът на пансиона инстинктивно понижи глас както всички, когато говореха за това ужасно тайно общество, и каза:
– Мъшителите – тофа е прошутият Ортен на сфопотните хора!
Младият човек зяпна.
– Та аз самият съм член на Ордена!
– Така ли? Ако снаех, никока нямаше та фи пусна в къщата си, тори ако ми плащахте сто долара на сетмица!
– Какво му е на Ордена? Занимава се с благотворителна дейност, добро братство е. Така гласят правилата.
– Моше някъте и та е така, но не и тук.
– А как е тук?
– Тук е опщестфо на упийци, така е.
Макмърдо не повярва и се разсмя.
– Можете ли да го докажете?
– Та ко докаша? Малко ли са петдесет упийстфа, та го токашат? Ами Милмон и Фан Шорст, ами семейстфо Викълсън, ами старият господин Хайъм и малкият Пили Дшеймс, ами останалите? Та ко токасфам? Няма чофек в таси толина та не ко снае!
– Вижте какво! – разсърди се Макмърдо. – Искам или да си вземете думите назад, или да докажете, че говорите истината. Преди да изляза от тази стая, трябва да направите едното или другото. Поставете се на мое място. Ето, аз не съм тукашен. Член съм на общество, за което не ми е известно нищо престъпно. На длъж и шир в Съединените щати има негови организации, но те никога не са били престъпни. А сега, тъкмо когато смятам да се представя в местната ложа, вие ми казвате, че това всъщност е общество на убийците, наричани Мъчителите. Смятам, че ми дължите или извинение, или обяснение, господин Шафтер.