– Мока та фи каша само какфото фсишки снаят, господине. Шефофете на етното опщестфо са шефофе и на тругото. Ако опитите етните, фръщат ви ко труките. Непрекъснато има токасателстфа за тофа.
– Има слухове, а аз искам доказателства! – каза Макмърдо.
– Ако шифеете тук тълко, ще си полушите токасателсфата! Но ас сапрафям, че фие сте етин от тях! Скоро ще станете лош като останалите! Само ше си потърсете трука кфартира, госпотине. Не шелая та шифеете тук. Стика ми, че етин от тия хора итфа та ухашва моята Ети и ше не мока та ко изконя, та и с фас та се санимафам. От утре фече не мошете да спите тук!
Макмърдо се озова в положението на осъден не само да се лиши от удобното си жилище, но и от момичето, което обича. Същата вечер той завари Ети сама в гостната и сподели с нея тревогите си.
– Няма съмнение, че баща ти ме гони – каза той. – Щеше да ми е все едно, ако ставаше въпрос само за стаята ми, но като си помисля, че те познавам едва от една седмица, а ти осмисли съществуването ми и вече не мога да живея без теб!
– О, по-тихо, господин Макмърдо, не говори така! – прекъсна го момичето. – Не ти ли казах вече, че си закъснял? Има друг и макар че не съм му обещала да се омъжа за него веднага, не мога да го обещая и на тебе!
– Ами ако бях първи, Ети, щеше ли да ми дадеш надежда?
Девойката скри с ръце лицето си.
– Кълна се, че предпочитам да беше първи! – изхлипа тя.
Макмърдо мигом коленичи пред нея.
– За Бога, Ети, нека нещата останат такива, каквито са! – извика той. – Нима ще съсипеш и твоя, и моя живот заради такова обещание? Послушай сърцето си, скъпа. То е най-искреният съветник, дала си обещание, преди да осъзнаеш какво всъщност правиш!
И той улови бялата ръка на Ети между мургавите си длани.
– Кажи, че ще бъдеш моя, и тогава заедно ще посрещнем трудностите!
– Как, и да останем тук?
– Да, тук.
– Не, не, Джак! – каза тя. Той вече я беше прегърнал. – Не бива да го правим тук. Не може ли да заминем?
За миг си пролича, че Макмърдо води вътрешна борба, но накрая чертите на лицето му застинаха като гранит.
– Не, ще останем тук, където сме сега.
– Но защо да не заминем заедно?
– Не, Ети, трябва да останем тук.
– Но защо?
– Защото никога няма отново да тръгна с изправена глава, ако изпитам чувството, че са ме прогонили. При това нима има от какво да се боим? Нима не сме свободни хора в свободна страна? Ако се обичаме, кой би посмял да ни раздели?
– Но ти не знаеш как стоят нещата, Джак. От много скоро си тук. Не познаваш въпросния Болдуин. Не познаваш Макгинти и неговите Мъчители.
– Вярно, не ги познавам, но не се и боя от тях, нито пък вярвам, че съществуват! – каза Макмърдо. – Живял съм сред сурови хора, мила моя, и винаги в крайна сметка не аз съм се боял, а те са се бояли от мене. Винаги, Ети! Веднага си личи, че всичко това е лудост. Ако тези мъже, както твърди баща ти, са извършили низ от престъпления в долината, ако имената им са известни навсякъде, то защо не са били изправени пред съда? Имаш ли отговор на този въпрос, Ети?
– Така е, защото никой не смее да свидетелства против тях. Иначе до един месец вече ще е мъртъв. И още нещо: те винаги разполагат с хора, готови да се закълнат, че обвиняемият е бил далече от местопрестъплението. Не е възможно, Джак, да не си чел за това! Говори се, че няма вестник в Съединените щати, който да не е писал за тях.
– Е, вярно е, че съм чел едно-друго, но смятах, че става дума за измислици. А може пък тези хора да имат причина за действията си. Може би са били онеправдани и това е единственият начин да си помогнат.
– О, Джак, не желая да чувам такива приказки от теб! Точно същото казва и онзи, другият!
– Нима той, Болдуин, говори същото?
– И тъкмо заради това толкова го ненавиждам! О, Джак, сега вече мога да ти кажа истината. Ненавиждам Болдуин от цялото си сърце, но същевременно се боя от него. Боя се заради себе си, но още повече се боя заради баща си. Зная, че ще ни сполети голямо нещастие, ако се осмеля да кажа точно какво чувствам. Затова отпращах Болдуин с половинчати обещания. Истината е, че с това крепях единствената си надежда. Но ако избягаш с мен, Джак, можем да вземем и татко с нас и да заживеем далече от властта на тези злосторници!