Отново си пролича вътрешната борба, която водеше Макмърдо, и отново лицето му застина като гранит.
– Няма да пострадаш, Ети – каза той. – Нито ти, нито баща ти. Що се отнася до злосторниците, възможно е, преди да приключим въпроса, да разбереш, че аз не съм по-свестен от тях.
– Не, не, Джак! Ти завинаги спечели доверието ми.
Макмърдо горчиво се разсмя.
– Милостиви Боже! Колко малко ме познаваш! Твоята душа е невинна, мила моя, и дори през ум не ти минава какво си мисля аз. А, кой ли идва на посещение?
Вратата внезапно се отвори и в стаята наперено влезе млад човек с господарски вид. Беше напет и елегантен, горе-долу на същата възраст и със същото телосложение като Макмърдо. Лицето му под широкополата черна филцова шапка, която той не си направи труда да свали, беше с красиви черти, макар и с гърбав нос, но властните му очи гледаха свирепо девойката, седнала до печката. Ети скочи на крака, притеснена и уплашена.
– Радвам се да те видя, господин Болдуин – каза тя. – Идваш по-рано, отколкото те очаквах. Заповядай, седни.
Болдуин стоеше с ръце на кръста, вперил поглед в Макмърдо.
– Кой е този? – рязко попита той.
– Мой приятел, господин Болдуин. Наш наемател. Господин Макмърдо, позволи ми да те представя на господин Болдуин.
В отговор младите мъже намусено си кимнаха.
– Сигурно госпожица Ети ти е казала как стоят нещата между нас – рече Болдуин.
– Не останах с впечатлението, че ви свързва нещо.
– Нима? Е, сега виждаш, че не е така. От мен да го знаеш, тази млада дама е моя, а както ще разбереш, вечерта вън е много приятна за разходка.
– Благодаря ти, нямам настроение за разходки.
– Така ли? – свирепите очи на Болдуин пламтяха от гняв. – А може би имаш настроение да си премерим силите, господин Наемателю?
– Готов съм! – скочи на крака Макмърдо. – Най-после каза нещо, което ми харесва.
– За Бога, Джак! За Бога! – извика клетата объркана Ети. – Недей, Джак, той ще те пребие.
– А, значи той е „Джак“? – попита Болдуин, като изруга. – Дотам сте стигнали, така ли?
– О, Тед, бъди разумен, прояви доброта! Заради мен, Тед. Ако някога си ме обичал, нека сърцето ти бъде голямо и всеопрощаващо!
– Мисля, Ети, че трябва да ни оставиш насаме, за да се разберем – тихо се обади Макмърдо. – А може би той, господин Болдуин, ще предпочете да излезем навън? Вечерта е приятна, а до съседната сграда има незастроено място.
– Ще си разчистя сметките с теб, без да си цапам ръцете – каза врагът му. – И още преди да съм свършил, ще съжаляваш, че изобщо си прекрачил прага на тази къща.
– Още сега да свършваме! – извика Макмърдо.
– Аз си избирам сам времето, господинчо. Кога ще стане това си е моя работа. Ето!
И Болдуин изведнъж запретна ръкава на ризата си. На ръката му под лакътя имаше рисунка, която приличаше на клеймо. Представляваше кръг с вписан в него триъглник.
– Знаеш ли какво значи това? – попита Болдуин.
– Нито знам, нито искам да знам! – сряза то Макмърдо.
– Е, мога да ти обещая, че ще узнаеш какво значи. И то преди да остарееш. Може би госпожица Ети ще ти обясни нещичко. Що се отнася до тебе, Ети, ти ще пълзиш на колене, за да се върнеш при мене. Чуваш ли ме, момиче? Ще пълзиш на колене и тогава ще узнаеш какво ще бъде наказанието ти. Зася каквото зася и Господ ми е свидетел, че ще го пожънеш! – вбеси се Болдуин и изгледа двамата. После се обърна кръгом и миг по-късно входната врата се затръшна зад гърба му.
Известно време Макмърдо и момичето стояха, без да продумат. После Ети се хвърли към него и го прегърна.
– О, Джак, колко си храбър! Но от това няма смисъл, трябва да бягаш! И то още тази нощ, Джак! Още тази нощ. Това е единствената ти надежда. Болдуин ще те убие. Прочетох присъдата в ужасните му очи. Нямаш никакъв шанс срещу десетина от тях, зад гърба им ще е босът Макгинти с могъщата им ложа!
Макмърдо отмести ръцете ѝ, целуна я и нежно я насочи към стола.
– Успокой се, мила, успокой се! Не се тревожи, не се бой за мен! Аз самият съм от Свободните хора, съобщих го на баща ти. Може и да не съм по-добър от другите, затова не ме смятай за светец. Не е изключено да ме намразиш, след като ти казах всичко това.
– Аз да те намразя, Джак?! До края на живота си няма да бъда способна да го сторя. Чувала съм, че единствено тук Свободните хора имат лошо име. Тогава защо да те мразя? Но щом като си от тях, Джак, защо не отидеш в Дома и не се сприятелиш с боса Макгинти? Побързай, Джак, побързай! По-добре е пръв да разкажеш за случилото се, иначе псетата ще те погнат!
– И аз си мислех същото – призна Макмърдо. – Още сега ще отида да оправя нещата. Кажи на баща си, че тази нощ ще спя тука, а утре ще си потърся нова квартира.