Шафтер склони дотам, че позволи на Макмърдо, когато пожелае, да се храни у тях, така че общуването на младия човек с Ети изобщо не бе прекъснато. Напротив, дните минаваха и те се чувстваха все по-тясно свързани и по-близки.
В спалнята на новата си квартира Макмърдо без страх извади калъпите за изливане на монети и след като се заклеха нееднократно да пазят тайна, няколко братя от ложата получиха разрешение да дойдат и да ги видят. Всеки си тръгна с по няколко фалшиви долара в джоба, направени така умело, че нямаше никаква опасност или затруднение да бъдат използвани. За братята бе неразрешима задача защо, след като владее такова чудесно изкуство, Макмърдо изобщо ходи на работа, макар че той ясно доказваше на всеки, проявил интерес, че ако живее без законни доходи, полицията много скоро ще го засече.
Всъщност един полицай вече го държеше под око, но за щастие произшествието по-скоро много помогна, вместо да навреди на младия авантюрист. След запознанството с Макгинти малко бяха вечерите, когато Макмърдо не се отбиваше в заведението му, за да се запознае по-отблизо с „момчетата“, както приветливо наричаха опасната банда, върлуваща из този край. Бойкото му държание и дръзкият език го направиха техен любимец, а бързият и точен начин, по който се беше справил с противника си при счепкването и онзи бе платил с лихвата, спечели уважението на престъпната общност. Но последва ново произшествие, което го издигна още повече в очите им.
Една вечер в най-посетеното време вратата се отвори и влезе мъж, облечен със скромната синя униформа и фуражка на минната полиция. Това бе специален отряд, създаден от управата на железниците и въгледобивните собственици, за да се подпомогнат усилията на националната гвардия, която бе напълно безпомощна да се справи с организираната престъпност, тероризираща областта. С влизането му разговорите затихнаха и го сподириха любопитни погледи, но в някои части на Щатите отношенията между полицаите и закононарушителите са особени, така че самият Макгинти, застанал зад тезгяха, не изглеждаше учуден, когато полицаят се намести между клиентите и каза:
– Чаша чисто уиски, вечерта е нещо хладна. Струва ми се, че се виждаме за първи път, господин съветник.
– Вие сигурно сте новият началник? – попита в отговор Макгинти.
– Точно така. Разчитаме на вас, господин съветник, както и на останалите изтъкнати граждани да ни помогнат за спазването на реда и закона във Върмиса. Аз съм капитан Марвин.
– По-добре щяхме да се оправим без вас, капитан Марвин – хладно отсече Макгинти, – понеже си имаме своя градска полиция и нямаме нужда да се изпращат чужди хора. Вие представлявате не друго, а платени слуги на капиталистите, наети от тях да претрепват или убиват по-бедните си събратя.
– Е, няма да спорим по въпроса – добродушно отвърна полицаят. – Предполагам, че всеки от нас изпълнява дълга си според своите разбирания, но разбиранията на хората не са еднакви.
Марвин изпи уискито и понечи да си тръгне, но погледът му се спря върху лицето на Джак Макмърдо, който стоеше редом и навъсено го наблюдаваше.
– А, виж ти! – възкликна полицаят, като го измери с поглед от глава до пети. – Май сме стари познати?
Макмърдо се отдръпна.
– През целия си живот не съм се сприятелявал с копои и не съм твой приятел! – каза той.
– Един познат невинаги е приятел – каза полицейският капитан и се ухили. – Ти си Джак Макмърдо от Чикаго, нали така? Не можеш да го отречеш.
Макмърдо сви рамене.
– Не отричам. Да не мислиш, че се срамувам от собственото си име?
– Имаш сериозни основания за това.
– Какво, по дяволите, искаш да кажеш? – изрева Макмърдо и стисна юмруци.
– Не вдигай шум, Джак, такива не ми минават. Преди да дойда в тоя проклет въглищарски погреб служих в чикагската полиция и от пръв поглед различавам чикагските мошеници.
Макмърдо посърна.
– Да не искаш да кажеш, че си същият Марвин, дето работеше в Главния полицейски участък в Чикаго?
– Същият стар Теди Марвин, на вашите услуги. Убийството на Джонас Пинто още се помни там.
– Не съм го убивал.
– Така ли? Звучи като достоверно безпристрастно свидетелство, нали? Е, поне смъртта му ти дойде тъкмо навреме, иначе щяха да те опандизят като фалшификатор. Както и да е, минало–свършено, между нас казано. Макар че превишавам правата си, като те уведомявам. Не смогнаха да съберат достатъчно улики против тебе, така че и утре да идеш в Чикаго, нищо не те заплашва.