– Не ще и дума, че си чешит – рече той. – Е, щом, искаш да знаеш причините, ще задоволя любопитството си. Каза ли Морис нещо против ложата?
– Не.
– А против мене?
– Не.
– Е, това е, защото ти няма доверие. Но в душата си той не е предан брат, добре знаем това. Ето защо го наблюдаваме и изчакваме сгоден момент да го накажем. Струва ми се, че няма да е след дълго. В нашата кошара няма място за шугава овца. Но ако ти дружиш с човек, който не ни е предан, ще си помислим същото и за тебе. Стана ли ти ясно?
– Няма вероятност да другаруваме, понеже ми е неприятен – отговори Макмърдо. – Колкото до това, дали съм предан, друг освен тебе не би имал щастието да каже това два пъти.
– Е, стига вече – прекъсна то Макгинти и пресуши чашата си. Отбих се само за да те предупредя навреме и толкова.
– Бих искал да знам откъде си научил, че изобщо съм разговарял с Морис? – попита Макмърдо.
Макгинти се засмя.
– Това ми е работата: да зная какво става в града. И те съветвам да се вслушаш в онова, което чувам. Е, времето напредна. Искам само да ти кажа, че...
Но раздялата им бе прекъсната по много необичаен начин. Внезапно вратата се отвори с трясък и три смръщени, напрегнати лица се взряха в тях изпод полицейските фуражки. Макмърдо скочи на крака и изтегли наполовина револвера си, но спря на средата, понеже осъзна, че двете уинчестърки са се прицелили в главата му. В стаята влезе униформен мъже с барабанлия в ръка. Беше капитан Марвин, служил някога в Чикаго, а сега на работа в минната полиция. Той поклати глава и леко се усмихна на Макмърдо.
– Сигурен бях, че ще се забъркаш в нещо, господин чикагски мошенико на име Макмърдо – каза той. – Не можеш да стоиш настрани, а? Вземай си шапката и тръгвай с нас.
– Според мене ще си платиш за това, капитан Марвин – намеси се Макгинти. – Мога ли да знам за кого се мислиш, та нахълтваш в чужда къща и тормозиш честни, уважавани люде?
– Засега не ти влиза в работата, Макгинти – отвърна капитанът. – Не се занимаваме с тебе, а с този човек, с Макмърдо. Трябва да ни помагаш, а не да ни пречиш да изпълняваме дълга си.
– Макмърдо е мой приятел и аз съм отговорен за постъпките му – каза босът.
– По всички личи, Макгинти, че вероятно в близко време ти ще трябва да отговаряш за собствените си постъпки – увери го капитанът. – Въпросният Макмърдо си беше мошеник и преди да дойде тук, и все още си е мошеник. Дръж го на мушката, момче, докато му взема оръжието!
– Ето пистолета ми – невъзмутимо му го предаде Макмърдо. – Но ако бяхме насаме, капитан Марвин, ако бяхме един срещу друг, нямаше да ме заловите толкова лесно.
– Къде е заповедта за арест? – попита Макгинти. – Господи! Човек има чувството, че живее в Русия, а не във Върмиса, след като хора като тебе, Марвин, са началници в полицията. Това е капиталистическо безчинство и можеш да не се съмняваш, че ще ти бъде напомнено.
– Изпълнявайте дълга си както намерите за добре, съветнико, а ние пък ще изпълняваме своя дълг.
– За какво ме арестувате? – попита Макмърдо.
– Във връзка с побоя, нанесен на издателя Стангър в редакцията на „Хералд“. Не е твоя заслугата, че не те обвиняваме в убийство.
– Е, ако това е всичко, за което му търсите сметка – засмя се Макгинти, – отсега можете да си спестите усилията и да се откажете. Този човек беше при мен в кръчмата, играхме на покер до среднощ. Мога да ви доведа десетина свидетели.
– Твоя работа, сигурно ще можеш да се явиш за изясняване в съда утре. А засега, Макмърдо, тръгвай и то кротко, ако не искаш да те цапардосат с пушка по главата. Стой настрани, господин Макгинти, предупреждавам те, че няма да позволя да ни попречиш, докато аз съм на служба!
Толкова решителност прояви капитанът, че и Макмърдо, и босът му се принудиха да приемат положението. Последният успя да каже няколко думи шепнешком на задържания преди да се разделят.
– Ами онова... – и Макгинти посочи с поглед нагоре, имайки предвид фалшификаторската работилница.
– Няма страшно – прошепна в отговор Макмърдо, който бе приготвил сигурно скривалище под дъските на пода.
– Е, да си вземем довиждане – каза босът и двамата си стиснаха ръцете. – Ще ида при адвоката Райли и лично ще се погрижа за защитата ти. Помни ми думата, няма да успеят да те тикнат в дранголника.
– Не бих се хванал на бас за това – намеси се капитанът. – Пазете задържания – обърна се той към двамата полицаи – и стреляйте, ако се опита да хитрува. Ще претърся и горе, преди да тръгнем.
Така и направи, но явно не намери следи от укритите инструменти. Слезе долу и заедно с другите поведе Макмърдо към участъка. Беше се стъмнило, започна силна виелица и улиците бяха почти празни, но няколко безделници сподириха групата и окуражени от мрака, сипеха проклятия върху арестувания.