– Линч за проклетия Мъчител! – викаха те. – Линч!
А когато полицаите блъснаха Макмърдо на влизане в участъка, хората отвън ги приветстваха с весел смях. След като бе разпитан набързо, както следваше, от дежурния инспектор, Макмърдо бе пратен в обща килия. Там завари Болдуин и още трима престъпници от предишната вечер, всички задържани същия следобед и очакващи да бъдат изправени пред съда на сутринта.
Но дългата ръка на Свободните хора стигаше дори до тази закътана крепост на закона. Късно през нощта се появи надзирател с наръч слама за постелки и измъкна от наръча две бутилки уиски, чаши и колода карти. Прекараха бурна нощ, без да се тревожат от мисли за мъките на другия ден.
А и резултатът показа, че не са имали причина за това. Събраните от следствието улики се оказаха недостатъчни, за да бъдат изправени обвиняемите пред по-висша инстанция. От една страна, словослагателите и печатарите се принудиха да признаят, че не се е виждало добре, а и те самите са били объркани, затова им е трудно да разпознаят нападателите, макар да смятат, че задържаните са били между тях. При кръстосан разпит, извършен от умния адвокат, нает от Макгинти, показанията им придобиха още по-мъгляв вид.
По думите на пострадалия той много се изненадал от внезапното нахлуване и не си спомнял нищо повече от факта, че първият мъж, който го ударил, имал мустаци. Издателят беше добавил само, че това са били Мъчителите, тъй като никой друг от областта не изпитва омраза към него и че отдавна е бил заплашван заради резките си статии. От друга страна, бяха дадени ясни, единодушни и безспорни показания от шестима граждани, включително и от висшия градски служител съветника Макгинти, че обвинените мъже са играли карти в Синдикалния дом и доста след времето, когато е било извършено безчинството.
Няма нужда да се обяснява, че задържаните бяха освободени едва ли не с извинение за причинените им купища неудобства, а капитан Марвин и полицаите бяха смъмрени, че са се престарали.
Решението на съда бе приветствано с шумни ръкопляскания от залата, където Макмърдо видя много познати лица. Братята от ложата се усмихваха и им махаха за поздрав. Имаше обаче и други зрители – със стиснати устни и угрижени погледи те наблюдаваха как оправданите напускат подсъдимата скамейка. Един от тях, дребен и решителен мъж, изрази с думи своите мисли и мислите на другарите си, когато братята минаха покрай тях:
– Проклети убийци! – каза той. – Ще си разчистим все някога сметките с вас!
Глава 5
Най-тъмната доба
Ако имаше нужда от нещо, което да направи Джак Макмърдо още по-популярен сред неговите другари, то арестът и освобождаването му свършиха тази работа. Фактът, че същата вечер, след като е бил приет в ложата, младият мъж е изпълнил задача, заради която са го изправили пред съд, беше рекорд в летописите на тайното общество. Той вече се славеше като душа на компанията и весел гуляйджия, но същевременно и като решителен човек, който не търпи обиди дори от страна на всесилния бос Макгинти. В добавка Макмърдо беше създал впечатлението, че сред братята няма друг, който с такава лекота да замисли кръвожаден план и собственоръчно да го изпълни. „Той ще е момче, дето върши работата чисто“ – казаха си ветераните и чакаха времето, когато да му възложат задача.
Макгинти разполагаше с достатъчно маши, но си даваше сметка, че младият мъж е най-способният. Имаше чувството, че едва удържа вързан един свиреп копой. Кутретата можеха да се използват за дреболии, но някой ден звярът Макмърдо щеше да бъде насъскан подир жертвата. Няколко души от ложата, между които и Тед Болдуин, не одобряваха бързото издигане на пришълеца и по тези причини го мразеха, но гледаха да не му се противопоставят, понеже той лесно се смееше, но и лесно беше готов да се сбие.
Макар да спечели благоразположението на другарите си, имаше обаче друго място, станало жизненоважно за Макмърдо, където той изгуби. Бащата на Ети Шафтер вече не желаеше да има нищо общо с него, а и не му позволяваше да идва в къщи. Самата Ети бе прекалено влюбена, за да се откаже напълно от Макмърдо, но при все това здравият разум я предупреждаваше какво може да излезе от брак с човек, смятан за престъпник.
Една сутрин, след като прекара безсънна нощ, Ети реши да се види с младия мъж, сигурно за последен път и да направи сериозен опит да го откъсне от лошото влияние, което го съсипва. Тя отиде в наетата от него стая, използвана и като гостна. Макмърдо седеше на масата с гръб към вратата, а пред него имаше писмо. Ети изведнъж бе обзета от желанието да извърши чисто момичешка лудория, бездруго бе само на деветнайсет години. Той не я бе чул да влиза, затова Ети отиде на пръсти до него и леко докосна с ръка сведените му рамене.