Ако бе очаквала да го стресне, несъмнено постигна това, но само за да се стресне на свой ред. Макмърдо скочи и като тигър се хвърли върху нея. Лявата му ръка се опитваше да стисне шията ѝ. Едновременно той смачка с дясната ръка листа на масата. Един миг я гледа свирепо, после изумлението и радостта заеха мястото на ожесточението, изкривило чертите му – ожесточение, накарало я да се свие ужасена, сякаш виждаше нещо, което за пръв път се намесва в спокойния ѝ живот.
– Ти ли си?! – възкликна Макмърдо и изтри челото си. – Само като помисля, че си дошла при мене, ти, най-скъпа на сърцето ми, а аз сметнах, че най-доброто ще е да те удуша! Ела, мила! – И той протегна ръце да я прегърне. – Позволи ми да поправя стореното!
Но Ети не се беше съвзела от усещането, че е съзряла у него гузното чувство за вина. Женският инстинкт ѝ подсказваше, че това не е уплахата на стреснатия човек. Ставаше въпрос за вина, за вина и страх от наказание!
– Какво ти стана, Джак? – извика тя. – Защо толкова те уплаших? О, Джак, ако съвестта ти беше чиста, нямаше да ме гледаш така!
– Виж сега, мислех си за други неща и когато ти дойде така тихо, сякаш стъпва фея, аз...
– Не, Джак, друга е работата – каза Ети, внезапно изпитала подозрение. – Нека видя писмото, което пишеш.
– О, Ети, не мога да ти го дам.
Подозренията ѝ се потвърждаваха.
– Значи е до друга жена! – извика тя. – Зная, че е до жена. Иначе защо не ми го дадеш? На съпругата си ли пишеш? Откъде да съм сигурна, че не си женен? Не си тукашен, никой не те познава!
– Не съм женен, Ети! Погледни ме, кълна ти се! За мен ти си единствената жена на земята. Кълна се в Божия кръст!
Макмърдо така бе пребледнял от голямото вълнение, че Ети не можеше да не му повярва.
– А защо тогава не ми покажеш писмото? – извика тя.
– Ще ти кажа, мила. Дал съм дума да не го показвам и точно както изпълнявам обещанията си към тебе, така не мога да изменя и на останалите. Става въпрос за дела на ложата, а те са тайна дори за тебе. Видя, че се уплаших, когато ме докосна с ръка. А представяш ли си какво щеше да е, ако това бе ръката на детектив?
Ети разбра, че Макмърдо ѝ казва истината. Той я прегърна и прогони с целувка страховете и съмненията ѝ. После рече:
– А сега седни до мене. Не е трон, подходящ за такава кралица, но друго твоят клет любим не може да ти предложи. Струва ми се, че той ще поправи тази своя грешка в най-скоро време. Кажи, успокои ли се вече?
– Как мога да се успокоя, Джак, след като зная, че и ти си престъпник като останалите, след като все някога ще дойде време да чуя, че си изправен пред съда по обвинение в убийство? „Макмърдо Мъчителя“, така те нарече вчера един от наемателите. Все едно, че прободе с нож сърцето ми.
– Какво толкова, приказките са си приказки.
– Но той казваше истината!
– Е, мила, нещата не са толкова зле, колкото си мислиш. Ние просто сме бедни хора, които се опитват по собствен начин да извоюват правата си.
Ети обгърна с ръце врата на любимия си.
– Откажи се, Джак. За Бога, откажи се заради мене! Точно това ме накара да дойда тук днес. Моля те коленопреклонно! Ето, коленича пред тебе и те заклевам да се откажеш!
Макмърдо я изправи на крака и притисна главата ѝ към гърдите си, за да я успокои.
– Виж какво, скъпа, ти не разбираш за какво ме молиш. Как мога да се откажа, когато това означава да наруша дадената дума и да изоставя другарите си? Ако знаеше как стоят нещата, никога нямаше да го искаш от мене. Пък и дори да се съглася, няма начин да го направя. Нима си мислиш, че ложата ще позволи да я напусне човек, узнал всички тайни?
– И за това мислих, Джак. Имам готов план. Татко е спестил малко пари. Той се чувства потиснат тук, защото страхът от братята вгорчава живота ни. Готов е да заминем. Ще избягаме заедно във Филаделфия или Ню Йорк, далече от опасностите.
Макмърдо се засмя.
– Ръката на ложата е дълга. Нима си въобразяваш, че няма да ни стигне във Филаделфия или в Ню Йорк?
– Тогава да заминем на Запад, да отидем в Англия или Германия, родината на татко. Където и да е, само да сме далече от тази Долина на ужаса!
Макмърдо си спомни за стария брат Морис.
– Да знаеш, че за втори път чувам да наричат така долината – каза той. – Изглежда, много хора усещат това като мрачна сянка.