Квартирата беше почти в покрайнините и скоро стигнаха до кръстопътя вън от града. Там чакаха трима мъже, с които Лолър и Андрюс оживено проведоха кратък разговор. Нататък петимата тръгнаха заедно. Ясно беше, че предстоящата работа изисква повече хора. От кръстовището започваха няколко отклонения към различни мини. Пришълците поеха пътя за Кроу Хил, където бизнесът процъфтяваше, поет от силни ръце благодарение на управителя от Ню Ингланд на име Джосая Дън, който успяваше да поддържа реда и дисциплината през дългия период на терор.
Вече се разсъмваше и колона работници, поединично или на групички, бавно се движеше по черния път.
Макмърдо и Сканлан се присъединиха към тях, като не изпускаха от очи хората, които следяха. Падна гъста мъгла и някъде от дълбините ѝ изведнъж се чу воят на парна сирена. Този сигнал се даваше десет минути преди потеглянето на асансьорите и началото на трудовия ден. Когато стигнаха откритото пространство до шахтата, там вече чакаха стотина миньори, които тропаха с крака и сгряваха с дъх измръзналите си пръсти, защото студът бе кучешки. Пришълците стояха настрани под сянката на сградата в механизма на подемната машина. Сканлан и Макмърдо се покатериха на една купчина шлака, откъдето всичко бе като на длан. Видяха, че минният инженер, едър брадат шотландец на име Мензес излезе от сградата и наду свирката, за да започне спускането на клетките.
В същия миг се появи висок и тромав млад човек със старателно обръснато сериозно лице, който бързо вървеше към входа на мината. Когато наближи, забеляза смълчаната и неподвижна група до пристройката. Мъжете бяха нахлупили шапки и вдигнали яки, за да скрият лицата си. За миг сърцето на младия управител се сви, усетило хладната ръка на смъртта, но след малко той се отърси от това чувство и се отправи към неканените пришълци в изпълнение на своя дълг.
– Кои сте вие? – попита той, докато приближаваше. – Защо се мотаете тук?
Отговор не последва. Само Андрюс пристъпи напред и стреля в корема на човека. Стотината чакащи миньори стояха неподвижни и безпомощни като парализирани. Управителят затисна раната с ръце и се преви одве. После тръгна, клатушкайки се, но друг от нападателите стреля и той се строполи на една страна, като риташе и се мъчеше да намери опора в купчина сгурия. Като видя това, Мензес изрева яростно и се хвърли към убийците с гаечен ключ в ръка, но те стреляха два пъти в упор и шотландецът се строполи мъртъв в краката им.
Част от миньорите понечиха да се намесят – чу се вик, събрал жалост и яд, – но двама от пришълците изпразниха барабанлиите си над тълпата, хората се разпръснаха и побягнаха. Някои хукнаха направо към домовете си във Върмиса.
Когато група от най-храбрите се събра и се завърна в мината, бандата убийци бе изчезнала в утринната мъгла и нямаше нито един свидетел, който да съобщи под клетва самоличността на престъпниците, извършили двойно убийство в присъствието на стотина очевидци.
Сканлан и Макмърдо си тръгнаха. Сканлан се умълча, понеже това бе първото убийство, което видя с очите си и всичко му се стори не толкова забавно, колкото му го бяха представяли. Бързаха към града, съпровождани от ужасните писъци на съпругата на управителя. Макмърдо, потънал в размисъл, не пророни дума, но и не изрази съчувствие към проявената от спътника му слабост.
– Какво да се прави, война – каза накрая той. – Ние водим с тях истинска война, така си е, и щом стане възможно, нанасяме ответен удар.
Тази вечер в Синдикалния дом, в седалището на ложата, настана голяма веселба. Не само заради убийството на управителя и инженера от мината Кроу Хил, поради което тя щеше да се присъедини към останалите шантажирани и тероризирали компании в областта, но и заради едно по-далечно завоевание, постигнато собственоръчно от ложата.
Оказа се, че когато Областният делегат изпратил петима оправни хора, за да нанесат удар във Върмиса, той поискал в замяна трима братя от Върмиса да бъдат тайно избрани и изпратени да убият Уилям Хейлс от Стейк Ройъл, един от най-известните собственици на мини в областта Гилмъртън, човек, за когото се смятало, че изобщо няма врагове, защото бил образцов работодател във всяко едно отношение. Той обаче настоявал да се работи добре, затова уволнил няколко пияници и мързеливци, а те пък били членове на всемогъщото тайно общество. Твърдостта му не се разколебала от некролозите, които слагали на вратата му, и по този начин в тази свободна и цивилизована страна се стигнало дотам, че той да бъде осъден на смърт.