– Знае ли някой за това?
– Не съм казал на никого.
– А този твой приятел... Има ли друг човек, на когото би писал?
– Струва ми се, че познава още един-двама души.
– От ложата ли?
– По всяка вероятност.
– Питах не за друго, а защото, ако е описал въпросния Бърди Едуардс, тогава можем да попаднем на следите му.
– Не е изключено. Но ми се струва, че той не го познава. Просто ми съобщава какво е научил по служба. Откъде може да познава човек на Пинкертон?
Макмърдо се сепна.
– Кълна се, че детективът е в ръцете ми! – извика той. – Какъв глупак съм, че не се сетих веднага! Господи, имаме късмет! Ще се справим с него, преди да ни е навредил. Виж какво, Морис, ще ми оставиш ли писмото?
– Разбира се, стига ти да поемеш работата.
– Ще го сторя. Ти ще стоиш настрани, а аз ще се оправям. Няма нужда дори да се споменава името ти. Ще поема всичко върху себе си, сякаш аз съм получил писмото. Задоволява ли те?
– Тъкмо това имах предвид.
– Тогава спираме дотук, а ти не се безпокой. Сега отивам в ложата и скоро ще накараме Пинкертон да съжалява, че се е заловил с нас.
– Но няма да убиеш човека, нали?
– Колкото по-малко знаеш, приятелю Морис, толкова по-малко ще те мъчи съвестта и по-спокойно ще спиш. Не задавай въпроси и остави нещата сами да се оправят. Сега аз ще се заема с тая работа.
Когато си тръгваше, Морис тъжно поклати глава и простена:
– Чувствам ръцете си изцапани с кръвта на този човек.
– Все пак убийство при самоотбрана не е убийство – каза Макмърдо и мрачно се усмихна. – Или той, или ние. Предполагам, че ако остане достатъчно дълго в долината, този човек ще унищожи всички ни. Братко Морис, та ти направо спаси ложата! Можем да те изберем за Глава на управата!
По държанието на Макмърдо обаче си личеше, че каквото и да говори, всъщност гледа много сериозно на появилата се опасност. Може би се дължеше на гузната му съвест, може би на репутацията, с която се ползваше бюрото на Пинкертон, или пък на узнатия от него факт, че могъщите корпорации са се нагърбили със задачата да очистят Мъчителите – все едно, каквато и да беше причината, Макмърдо постъпваше като човек, подготвящ се за най-лошото. Преди да излезе, унищожи всеки лист хартия, който би могъл да го уличи в нещо. Когато свърши, въздъхна с огромно облекчение, защото реши, че е взел всички предпазни мерки. И все пак тревогата сигурно не го беше напуснала напълно, понеже на път за ложата се отби при Шафтер. Беше му забранено да влиза в къщата, но когато почука на прозореца, Ети излезе навън. От очите на любимия ѝ беше изчезнала дяволитата ирландска игривост. По угриженото му лице девойката разбра, че е заплашен от опасност.
– Нещо се е случило! – извика тя. – О, Джак, заплашва те опасност!
– Така е, но нещата не са толкова зле, мила моя. Все пак най-умно ще е, ако предприемем нещо, преди да е станало по-лошо.
– Да предприемем нещо ли?
– Някога ти обещах, че един ден ще заминем. Мисля, че това време наближава. Тази вечер получих вести, лоши вести, и разбирам, че ни очаква беда.
– Заради полицията ли?
– Заради детективите на Пинкертон. Но ти сигурно не знаеш кой е той, любима, нито пък какво означава това за хора като мен. Прекалено съм затънал и може би ще се наложи да се измъквам бързо. Ти каза, че ако тръгна, ще дойдеш с мене.
– О, Джак, само така ще се спасиш!
– Има неща, в които съм почтен, Ети. Не бих позволил и косъм да падне от красивата ти главица и заради всичките богатства на света, и никога няма да те смъкна и с инч по-ниско от златния трон над облаците, където съм те поставил. Имаш ли ми доверие?
Ети сложи ръката си в неговата, без да промълви нито дума.
– Тогава чуй какво ще ти кажа и изпълнявай нарежданията ми, защото това наистина е единственият ни изход. В тази долина се очакват събития – с кожата си го усещам. Сигурно много от нас ще трябва да се погрижат сами за себе си. Аз поне съм един от тях. Ако тръгна, било то денем, или нощем, ти трябва да дойдеш с мен!
– Ще те последвам, Джак.
– Не, не, ще тръгнем заедно. Ако тази долина стане недостъпна за мен и никога не бих могъл да се завърна, нима е възможно да те оставя, след като вероятно ще се крия от полицията, без начин да ти изпратя дори писъмце? Ще трябва да тръгнеш с мене. Там, откъдето дойдох, имам близка, една добра жена. Ще останеш при нея, докато се оженим. Ще дойдеш ли?
– Да, Джак, ще дойда.
– Господ да те поживи, че ми вярваш! Ще се чувствам като дявол в преизподнята, ако те измамя. Запомни, Ети, ще чуеш само една дума от мене, но когато ти я предадат, ще трябва да захвърлиш всичко, да отидеш в чакалнята на гарата и да стоиш там, докато дойда да те взема.