– Било то денем или нощем, аз ще дойда, щом чуя вест от тебе.
Донякъде поуспокоен след като беше започнал да подготвя собственото си бягство, Макмърдо отиде в ложата. Братята вече се бяха събрали и той се принуди да прави сложните знаци, на които да получи отговор, за да го пуснат пазачите от външната и вътрешната охрана. Когато влезе, насъбралите се зашумяха весело и го приветстваха. Дългата стая беше претъпкана и през гъстия тютюнев дим той вида рошавата, черна грива на Главата на управата, жестоките, неприятни черти на Болдуин, хищното лице на секретаря Харауей и още десетина души, водачи на ложата. Макмърдо се зарадва, че всички са там и ще могат да обсъдят новините, които носи.
– Чудесно е, че те виждаме, братко! – извика председателят. – Затруднява ни един въпрос, който се нуждае от нов Соломон, за да го реши.
– Става дума за Ландър и Еган – обясни съседът му, докато младият мъж сядаше. – Всеки от тях твърди, че е заслужил определената от ложата сума за убийството на стария Краб от Стайлстаун, но кой би могъл да отсъди чий куршум го е повалил?
Макмърдо се изправи и вдигна ръка. Изражението на лицето му бе такова, че прикова вниманието на присъстващите. Всички замряха в очакване.
– Всемогъщи управителю – каза тежко Макмърдо, – искам да поставя неотложен въпрос!
– Брат Макмърдо иска да постави неотложен въпрос – каза Макгинти. – По правилата на братството той ще се ползва с предимство. А сега нека го чуем.
– Всемогъщи управителю и братя! – започна Макмърдо. – Днес съм приносител на лоши вести, но е по-добре да бъдем осведомени и да обсъдим положението, отколкото да ни бъде нанесен неочакван удар, който ще унищожи всички ни. Разполагам със сведения, че най-могъщите и богати организации в нашия щат са се обединили, за да ни унищожат. В този миг един детектив на Пинкертон, някой си Бърди Едуардс, работи в долината и събира доказателства, за да окачи на въжето много от нас, а всички останали да изпрати зад решетките. Това ни предстои да обсъдим като неотложен въпрос.
В стаята настъпи мъртва тишина. Наруши я председателят.
– Какви доказателства имаш за това, братко Макмърдо? – попита той.
– Това писмо, което ми попадна – отвърна младият човек и прочете на глас откъса. – За мен е въпрос на чест да не давам по-подробни обяснения относно писмото, нито да ви го връчвам, но приемете уверенията ми, че в него няма нищо друго, засягащо интересите на ложата. Поставям въпроса пред вас така, както бе поставен пред мене.
– Позволете ми да кажа, господин председателю – обади се един от по-старите братя, – че съм чувал за Бърди Едуардс и че той е известен като най-способния от хората на Пинкертон.
– Знае ли някой как изглежда? – попита Макгинти.
– Да – каза Макмърдо. – Аз зная.
Изумени, хората в залата започнаха да си шушукат.
– Смятам, че е в ръцете ми – продължи Макмърдо с ликуваща усмивка на лицето. – Действаме ли бързо и хитро, можем да го спрем. Ако мога да разчитам на помощ и доверие от ваша страна, нямаме много основание да се боим.
– А защо изобщо трябва да се боим? Какво може да му е известно за нашите дела?
– Щеше да е така, ако всички бяха твърди като тебе, съветнико. Но зад гърба на този човек стоят всичките милиони на капиталистите. Мислиш ли, че в многобройните ни ложи няма да се намери някой по-слаб брат, когото не биха могли да купят? Детективът ще се докопа до нашите тайни, ако вече не го е сторил. Има само един сигурен лек.
– Да остане завинаги в долината – отсече Болдуин.
Макмърдо кимна.
– Правилно, братко Болдуин. Ние с теб не си приличаме, но тази вечер ти каза истината.
– Къде е той тогава? Къде можем да го намерим?
– Всемогъщи управителю – започна настойчиво Макмърдо, – искам да ти предложа да не обсъждаме такъв жизненоважен въпрос пред всички. Господ ми е свидетел, че не се съмнявам в никого от братята, но ако до ушите на този човек стигне и една думичка, аз ще се проваля и няма да се справим с него. Искам да помоля ложата да избере доверен комитет. Ако е възможно, предлагам да влизат председателят, брат Болдуин, и още петима. Тогава ще разкажа спокойно каквото знам и какво според мене трябва да се направи.
Предложението веднага бе прието, избраха комитета. Освен боса и Болдуин в него влязоха Харауей с хищното лице, свирепият млад убиец Кормак Тигъра, Картър ковчежникът и братята Уилъби – безстрашни и отчаяни престъпници, които не се спираха пред нищо.
Събранието на ложата този път продължи кратко, без веселие – хората бяха потиснати, настроението им се помрачи и много от тях за пръв път усетиха как облакът на отмъстителния закон се задава по чистото небе, под което бяха живели толкова дълго. Ужасите, създавани от тях за другите, до такава степен представляваха част от собственото им незастрашавано съществувание, че мисълта за възмездие почти не им идваше на ум, затова сега много се изненадаха, че опасността е наблизо. Разотидоха се рано и оставиха водачите да се съвещават.