– Казвай, Макмърдо! – подкани го Макгинти, когато останаха сами. Седмината избрани седяха и не помръдваха.
– Преди малко съобщих, че познавам Бърди Едуардс – започна Макмърдо. – Няма защо да ви обяснявам, че той се намира тук под чуждо име. Човекът е храбър, но не е луд. Използва името Стив Уилсън и се е настанил в Хобсън Пач.
– Откъде знаеш това?
– Случи се да разговарям с него. В онзи миг не се усъмних в нищо и нямаше и да го направя, ако не беше това писмо, но сега съм сигурен, че той е нашият човек. Срещнах го във влака, когато пътувах в сряда. Костелив орех е, едва ли ни е попадал такъв. Каза, че е репортер и в началото му повярвах. Искаше да научи колкото може повече за Мъчителите и за „безчинствата“, както се изрази той, защото пишел за някакъв нюйоркски вестник. Зададе ми какви ли не въпроси, само и само да изкопчи нещо. Може да сте сигурни, че не му доверих нищо. „Ще ти платя, а аз плащам добре – рече той, – стига за получа сведения, които удовлетворяват редактора ми.“ Казах му каквото смятах, че ще го зарадва, и той ми връчи банкнота от двайсет долара за информацията. „Ако ми събереш сведенията, които ми трябват, ще получиш десет пъти повече“ – рече той.
– Какво все пак му каза?
– Съчиних разни работи.
– Откъде знаеш, че не е вестникар?
– Ще ви обясня. И двамата пътувахме до Хобсън Пач. Случайно влязох в телеграфното бюро, когато той си тръгваше. Когато излезе, операторът ми каза: „Ей, според мене за такива работи трябва да се плаща двойно!“ „Сигурно сте прав“ – отвърнах аз. Бланката беше попълнена с текст, сякаш изписан на китайски. Нищо не се разбираше. „Всеки ден хвърля по един такъв лист!“ – рече телеграфистът. „Е, вероятно изпраща специални новини за вестника си и се страхува да не се разчуят“ – успокоих го аз. Тогава и двамата със служителя решихме, че е така, но сега вече мисля друго.
– Кълна се, че имаш право! – каза Макгинти. – Но какво според тебе ще трябва да сторим?
– А защо не идеш веднага да го очистиш? – предложи някой.
– Да, колкото по-скоро, толкова по-добре.
– Бих се заел веднага, ако знаех къде да го намеря – каза Макмърдо. – В Хобсън Пач е, но не зная къщата, където е отседнал. Ако послушате съвета ми обаче, вече съм съставил план.
– Казвай какъв е!
– Утре сутринта ще отида в Пач. Ще го открия чрез телеграфиста. Предполагам, че знае местонахождението му. След това ще му кажа, че аз самият съм от Свободните хора. Ще му предложа всички тайни на ложата срещу определена цена. Бъдете сигурни, че ще се хване на въдицата. Ще му кажа, че държа документите у дома, но че ако дойде по време, когато наоколо минават хора, все едно да се простя с живота. Той ще разбере, че в това има здрав разум. Нека дойде в десет вечерта, тогава ще му покажа всичко. Непременно ще се съгласи.
– А после?
– Сами можете да довършите останалото. Къщата на вдовицата Макнамара е усамотена. Вдовицата е твърда като желязо и глуха като пън. Други наематели освен нас със Сканлан няма. Ако онзи обещае да дойде – а аз ще ви уведомя за това, – и седмината може да се появите в девет часа. Ще го накараме да влезе вътре. Ако излезе жив оттам, до края на живота си ще може да разказва какъв късмет е имал Бърди Едуардс.
– Ако не греша, при Пинкертон ще се освободи място. Да спрем дотук, Макмърдо. Утре в девет ще дойдем у вас. Затвориш ли веднъж вратата зад гърба му, другото е наша грижа.
Глава 7
Бърди Едуардс попада в клопка
Както беше казал Макмърдо, къщата, където той живееше, беше усамотена и много подходяща за такова злодеяние. Мястото беше в самия край на града, доста отдалечено от пътя. В друг случай заговорниците просто щяха да повикат навън своя човек, както много пъти дотогава, и да изпразнят револверите си в тялото му, но сега се налагаше да разберат какво е научил, как го е научил и какво е успял да предаде на работодателите си.
Възможно беше вече да са закъснели и той да си е свършил работата. Ако се окажеше така, поне щяха да си отмъстят. Но братята се надяваха, че детективът все още не е узнал нищо значително – иначе, твърдяха те, Едуардс не би си правил труда да записва и изпраща такива маловажни сведения, каквито му бил дал Макмърдо. Както и да е, престъпниците се канеха да разберат всичко от собствената му уста. Щом им паднеше в ръцете, щяха да намерят начин да проговори. Не им беше за пръв път да се справят с упорстващ свидетел.