Макмърдо отиде в Хобсън Пач според уговорката. Тази сутрин полицията сякаш проявяваше особен интерес към него, защото капитан Марвин (според когото бяха стари познати от Чикаго) го заприказва, докато чакаше на гарата. Макмърдо му обърна гръб и отказа да разговаря. Младият човек се завърна, изпълнил поръчението си, и се срещна с Макгинти в Синдикалния дом.
– Ще дойде – осведоми го той.
– Браво! – похвали го Макгинти.
Великанът беше по къси ръкави, препасан с верижки и ленти напреки на могъщата гръд, а през космите на брадата му проблясваше диамант. Търговията с алкохол и политиката бяха донесли на боса не само власт, но и голямо богатство. Затова затворът или бесилото, които се мержелееха пред очите му от снощи, му изглеждаха още по-ужасни.
– Смяташ ли, че знае много? – попита той Макмърдо. Макмърдо мрачно кимна.
– Тук е от доста време, поне от месец и половина. Разбрахме, че не е дошъл по тия места, за да проучва залежите. Ако през целия този период е работил сред нас, поддържан от парите на железопътните компании, сигурно е постигнал някакви резултати, които е препратил.
– В ложата няма слабаци! – извика Макгинти. – Всички са твърди като стомана. За Бога, остава само страхливецът Морис. Какво ще кажеш за него? Ако някой ни е издал, това ще е той. Наумил съм си да изпратя две момчета при него още по светло, за да му изкарат с бой каквото знае.
– Е, това не би ни навредило – рече Макмърдо. – Но не отричам, че Морис ми допада и не бих искал да пострада. Един-два пъти сме разговаряли по въпроси на ложата и макар че той възприема нещата по-различно от мене и тебе, не ми е правил впечатление на човек, който снася. Но не е моя работа да ти се меся.
– Ще го наредя стария дявал! – изруга Макгинти. – Цяла година го държа под око.
– Ти си знаеш най-добре – подхвърли Макмърдо. – Но каквото и да предприемеш, трябва да стане утре, защото се налага да се спотайваме, докато се уталожи работата с Пинкертон. Днес най-малко от всякога можем да вдигаме на крак полицията.
– Имаш право – съгласи се Макгинти. – От самия Бърди Едуардс ще научим кой му е донасял, та ако ще да му изтръгнем сърцето, за да си признае. Мислиш ли, че е усетил клопката?
Макмърдо се засмя.
– Смятам, че улучих слабото му място. Ако реши, че е подушил дирята на Мъчителите, той е готов да я следва чак до пъкъла. Взех пари от него – и Макмърдо извади тлъста пачка долари – и той ми обеща още толкова, когато види документите.
– Какви документи?
– Документи няма. Но аз му говорих за списъци, правилници и формуляри за членство. Той очаква да стигне до същността, преди да си тръгне.
– И не е сбъркал, кълна се – злобно каза Макгинти. – А не те ли попита защо не му носиш документите?
– Как бих могъл да ги нося? Нали съм заподозрян? Ето, и капитан Марвин ме заговори сутринта на гарата!
– Да, чух за това. Струва ми се, че на теб се пада най-трудната част. Като го очистим, можем да го хвърлим в някоя стара шахта. Във всеки случай остава фактът, че Едуардс живее в Хобсън Пач, а ти си ходил там днес.
Макмърдо сви рамене.
– Справим ли се добре, не могат да докажат кой го е убил – рече той. – В тъмното никой няма да го види, че влиза в къщата, а се ловя на бас, че съвсем никой няма да го види да си тръгва. Ето какво си мисля, съветнико. Ще ти разкрия плана си, а ти ще се погрижиш останалите да го изпълнят. Ще дойдете доста по-рано. Очаквам Едуардс в десет часа. Ще почука три пъти и аз ще го посрещна. После ще мина зад него и ще затворя вратата. Тогава ще бъде в ръцете ни.
– Изглежда просто и ясно.
– Да, но върху следващата стъпка се налага да помислим. Едуардс не е вчерашен. Ще бъде добре въоръжен. Успях да го подмамя, но той все пак ще бъде нащрек. Представи си да го въведа в стая, където има седем души, след като е очаквал да бъда сам. Ще започне стрелба и някой може да пострада.
– Вярно.
– И като капак шумът ще привлече всички градски копои.
– Май имаш право.
– Ето как бих постъпил... Вие ще стоите в голямата стая, същата, където си говорихме с тебе. Ще му отворя вратата, за да почака там, докато му донеса документите. Така ще имам възможност да ви осведомя как вървят нещата. После ще се върна при него с фалшиви книжа. Докато ги чете, ще го нападна, за да му взема оръжието. Като чуете да викам, веднага да дойдете. Колкото по-бързо се появите, толкова по-добре. Той не е по-слаб от мене и може да ме затрудни. Но смятам, че ще успея да го задържа до идването ви.
– Планът е добър – каза Макгинти. – Ложата ще ти е много задължена. Вече зная кое име ще посоча за заместник, когато се оттегля от поста.