– Млъкни, глупако! – прошепна той. – Остава само да ни провалиш!
От съседната стая се чуваше приглушеният разговор на двамата. Приказките им сякаш нямаха край. После вратата се отвори и влезе Макмърдо, сложил пръст на устните си.
Стигна до масата и огледа братята. Стори им се много променен. Държеше се като човек, на когото предстои нещо голямо. Лицето му бе застинало като гранит. От възбуда очите му блестяха свирепо иззад очилата. Явно беше поел ролята на водач. Другарите му го следяха с нетърпение и любопитство, но той не каза нищо. Продължаваше да се взира все така изпитателно във всеки от тях.
– Е? – извика накрая босът Макгинти. – Тук ли е вече? Дойде ли Бърди Едуардс?
– Да – бавно отговори Макмърдо. – Бърди Едуардс е тук. Аз съм Бърди Едуардс.
Настъпилата тишина беше толкова пълна, че след тази кратка реч останаха десет секунди, в които стаята можеше да се опразни. Чу се, че водата в чайника върху запалената печка завря, звукът бе остър и дразнеше ухото. Седемте пребледнели лица, обърнати към човека, в чиято власт се намираха, бяха застинали от големия ужас. После изведнъж се чу шумът от счупени стъкла, завесите бяха дръпнати и скъсани, а в рамките на прозорците изникнаха нагъсто лъскави дула на пушки.
Щом видя това, босът Макгинти изрева като ранена мечка и се хвърли към открехнатата врата. Посрещнат беше от готов за стрелба револвер, а сините очи на капитан Марвин от минната полиция проблясваха зад мерника. Босът се дръпна назад и се строполи върху стола.
– В по-голяма безопасност ще си тук, съветнико – чу се гласът на Макмърдо. – А ти, Болдуин, ако не хвърлиш пистолета, може и да не отървеш въжето. Кълна се в Създателя, че ако не го сториш... Хайде, стига вече! Къщата е обкръжена от четиридесет въоръжени мъже, сами можете да прецените имате ли шансове. Прибери им револверите, Марвин!
Под заплахата от пушките съпротивата бе невъзможно. Взеха оръжието на братята. Намусени и оглупели от изумление, те останаха насядали около масата.
– Бих желал да ви кажа две думи, преди да се разделим – започна човекът, който им бе подготвил клопката. – Сигурно няма да се видим вече чак до мига, когато се явя като свидетел в съда. Дотогава искам да ви дам храна за размисъл. Вече знаете кой съм. Най-после свалих картите си на масата. Аз съм Бърди Едуардс, детектив на Пинкертон. Избраха ме, за да разтуря вашата банда. Участвах в тежка и опасна игра. Нито една жива душа, нито един от близките ми на тази земя не знаеше с какво съм се заловил. Знаеха само капитан Марвин и моите работодатели. Слава Богу, че всичко приключи тази вечер и аз излязох победител!
Седемте пребледнели, застинали лица се обърнаха към него. В очите им се четеше неукротима омраза. Макмърдо усети безжалостната заплаха.
– Може би си мислите, че играта още не е приключила – рече той. – Е, надявам се да успея. Все едно, някои от вас вече няма да имат думата, а тази нощ ще бъдат арестувани още шейсетина души. Искам само да ви кажа, че когато ми възложиха задачата, изобщо не вярвах в съществуването на вашето общество. Смятах, че това са вестникарски измислици, и се заех да го докажа. Разбрах, че сте свързани със Свободните хора, затова отидох в Чикаго и станах член на Ордена. Там още повече се убедих, че става дума за разни приказки, защото в онова тайно общество нямаше нищо лошо, научих само за добри дела. Въпреки това трябваше да изпълня задачата си, затова заминах за каменовъгления район. Когато пристигнах, разбрах, че греша и че не става дума за някаква евтина сензация. Затова останах да проуча въпроса. Не съм убивал човек в Чикаго. Не съм фалшифицирал и един долар в живота си. Давах ви долари, които бяха истински, и това са парите, които съм харчил с най-голямо удоволствие. Добре знаех как мога да спечеля благоразположението ви, затова се престорих, че законът ме преследва. И всичко се разви точно както предполагах. Станах член на вашата пъклена ложа и започнах да участвам в съветите ви. Може някой да каже, че съм бил същата стока. Все едно ми е, стига ми да ви улича. Но каква е истината? Вечерта, когато ме приехте в ложата, отидохте да пребиете стария Стангър. Не успях да го предупредя, нямаше време, но задържах ръката ти, Болдуин, иначе щеше да го убиеш. Предлагах разни неща, за да запазя мястото си сред вас, но бяха все начинания, които можех да предотвратя. Не успях да спася Дън и Мензес, понеже нямах достатъчно данни, но ще се постарая убийците им да бъдат обесени. Предупредих Честър Уилкокс, така че когато взривихме къщата му, той и семейството му се бяха скрили. Много са престъпленията, които не можах да предотвратя, но ако си спомните случаите, в които набелязаната жертва често се прибираше по друг път или се оказваше в града, когато отивахте у дома ѝ, или си стоеше в къщи, когато я чакахте да излезе, ще разберете, че това е мое дело.