Изминаха два месеца и ние донякъде забравихме за този случай. Но една сутрин в пощенската ни кутия бе пъхната тайнствена бележка. „Божичко, Холмс! Божичко!“ – така гласеше странното писание. Нямаше нищо повече, дори подпис липсваше. Аз се засмях на чудатото послание, но Холмс го прие необичайно сериозно.
– Дяволска работа, Уотсън! – подхвърли той и дълго седя с намръщено чело.
Това се случи предния ден. Късно вечерта нашата хазяйка госпожа Хъдсън дойде да ни съобщи, че някакъв господин желае да говори с Холмс по въпрос от изключителна важност. Веднага след тази пратеничка се появи Сесил Баркър, приятелят ни от ограденото с ров имение Бърлстоун. Лицето му беше измъчено и изпито.
– Нося лоши вести, ужасни вести, господин Холмс – каза той.
– Имах такива опасения – призна Холмс.
– Телеграма ли получихте?
– Получих бележка от някой, който е получил телеграма.
– Клетият Дъглас! Казаха ми, че истинското му име е Едуардс, но за мен той винаги ще си остане Джак Дъглас от Бенито Каньон. Нали знаете, че семейство Дъглас замина за Южна Африка с парахода „Палмайра“ преди три седмици?
– Зная.
– Снощи параходът стигнал Кейптаун. Тази сутрин получих следната телеграма от госпожа Дъглас: „Джак е паднал зад борда при буря край „Света Елена“. Никой няма представа как е станала злополуката. Айви Дъглас.“
– Хм! Такава работа значи? – каза замислено Холмс. – Е, аз съм сигурен, че театърът е бил изигран добре.
– Искате да кажете, че не е било злополука?
– По никой начин не е било.
– А е бил убит?
– Положително!
– И аз така мисля. Проклетите Мъчители, това пъклено, отмъстително котило на престъпници...
– Не, не, добри ми господине – прекъсна го Холмс. – Тук си личи почеркът на майстор. Никакви прерязани ловджийски пушки или неточни барабанлии. Големият майстор си личи по замаха, с който действа. Разпознавам ръката на Мориарти, когато видя делото му. Източникът на това престъпление е в Лондон, а не в Америка.
– Но какъв е мотивът?
– Извършено е от лице, което не може да си позволи неуспех, от лице, заемащо неповторимо място, дължащо се на факта, че то не се проваля в нищо. Великият мозък и голямата организация се насочват към унищожаването на един-единствен човек. Като че ли се чупи орех с парен чук, получава се нелепо и разточително изразходване на енергия, но в крайна сметка орехът е счупен.
– А как Мориарти се е забъркал във всичко това?
– Мога само да кажа, че първата вест, която чухме за тази работа, ни бе донесена от негов помощник. Нашите американци са знаели какво вършат. За да изпълнят задачата си в Англия, те са влезли в съдружие – както би постъпил всеки чуждоземен престъпник – в съдружие с този велик майстор на престъплението. Оттогава насетне дните на жертвата им са били броени. Най-напред професорът се е задоволил да използва каналите си, за да открие набелязания човек. После е дал насока как да подходят към случая. Накрая, след като е получил сведения, че пратеникът му се е провалил, намесил се е лично, за да покаже как се справя един майстор. Чухте ме, когато предупредих мъжа в имението Бърлстоун, че бъдещата опасност е по-голяма от миналата, нали? Не бях ли прав?
Баркър, обзет от безсилен гняв, взе да удря главата си с юмрук.
– Нима искате да кажете, че трябва да се примирим? – попита той. – Нима твърдите, че никой не може да надвие на този сатана?
– Не, не съм казвал такова нещо – възпротиви се Холмс, а очите му сякаш се бяха взрели далече в бъдещето. – Не твърдя, че не може да бъде победен. Но трябва да ми дадете време, трябва ми време!
Няколко минути всички мълчахме, докато пророческият поглед се напрягаше, за да проникне в забулената от неизвестността загадка.
Артър Конан Дойл
ДОЛИНАТА НА УЖАСА
английска
Превод Огняна Иванова
Коректор Людмила Петрова
Компютърна обработка Румен Хараламбиев
Рисунки Петър Станимиров
Художник на корицата Петър Станимиров
1124 София, бул. „Цариградско шосе“ № 51 (до БТА)
тел.: (02) 946 35 21, тел./факс: (02) 943 79 51
e-maiclass="underline" iztok.zapadbg@gmail.com
iztok_zapad@abv.bg
www.iztok-zapad.eu