Шерлок Холмс явно се зарадва на предложението да наемем обща квартира.
– Харесал съм си едно жилище на улица „Бейкър“, което ще е подходящо за двама ни до немай-къде – каза той. – Надявам се, че нямате нищо против миризмата на силен тютюн?
– По принцип пуша моряшки тютюн – отговорих му аз.
– Чудесно. И още нещо: обикновено използвам различни химикали, а понякога правя и опити. Това би ли ви притеснило?
– Ни най-малко.
– Чакайте да помисля... Какви други недостатъци имам? Понякога изпадам в лошо настроение и мълча като риба дни наред. Когато го правя, не бива да си мислите, че се сърдя. Просто не ме закачайте и скоро всичко ще бъде наред. А вие какво имате за изповядване? Най-хубаво е, ако двама души знаят най-лошото един за друг, преди да заживеят заедно.
Кръстосаният разпит ме накара да се разсмея.
– Отглеждам малко булдоче – казах аз – и съм против врявата, защото нервите ми са разсипани. Будя се но най-необичайно време и съм извънредно мързелив. Когато съм добре със здравето, имам друг кръг от пороци, но в дадения момент разполагам с каквото изброих.
– Включвате ли свиренето на цигулка в категорията „врява“? – попита обезпокоен Холмс.
– Зависи от цигуларя – отвърнах аз. – Доброто изпълнение е радост за боговете, а лошото...
– О, това ми стига! – извика Холмс и весело се засмя. – Мисля, че може да смятаме въпроса за уреден, стига квартирата да ви се понрави.
– Кога бих могъл да я видя?
– Отбийте се утре по обед, ще идем там заедно и ще се споразумеем – отвърна Холмс.
– Добре, точно по обед – съгласих се аз и му стиснах ръката за довиждане.
Оставихме го да работи сред химикалите и тръгнахме пешком за моя хотел.
– Между другото, как, по дяволите, разбра Холмс. че съм се върнал от Афганистан? – попитах изведнъж аз, като спрях и се обърнах към Стамфорд.
Спътникът ми загадъчно се усмихна и отвърна:
– Просто една малка странност. Доста хора биха искали да научат по какъв начин Холмс се досеща за всичко.
– А, значи се пази в тайна? – възкликнах аз и потрих ръце. – Извънредно любопитно. Много съм ви задължен, че ни запознахте. Нали знаете: за да разбереш човечеството, проучвай човека!
– Значи ще трябва да го проучите – рече Стамфорд и си взе довиждане. – Но ще видите, че е костелив орех. Ловя се на бас, че ще научи повече за вас, отколкото вие за него. Довиждане!
– Довиждане – казах аз и бавно тръгнах към хотела, силно заинтригуван от новия си познайник.
1 1878–1880 г. (Всички бележки под линия са на преводача.)
2 Самоделна пушка, използвана някога в Бл. изток и Азия (от перс.).
3 Воини доброволци, защитници на мюсюлманската вяра (от арабски).
4 Болницата „Сейнт Бартоломю“.
Глава 2
Науката дедукция
На другия ден се срещнахме според уговорката и огледахме жилището на улица „Бейкър“ номер 221 Б, което Холмс беше споменал при запознанството ни. Квартирата се състоеше от две комфортни спални и приятно обзаведена голяма и просторна гостна, в която влизаше светлина от два широки прозореца. Мястото беше чудесно във всяко отношение, а наемът изглеждаше толкова умерен, когато се подели, че сключихме на място сделката и веднага влязохме във владение. Същата вечер пренесох багажа си от хотела, а на идната сутрин Холмс ме последва с няколко сандъка и куфар. Един-два дни бяхме заети с разопаковане и възможно най-подходящо подреждане на вещите. Щом приключихме, постепенно започнахме да се разполагаме като у дома си и да свикваме с новата обстановка.
Може да се каже, че Холмс не беше от трудните за съжителство хора. Имаше спокоен нрав и установени навици. Рядко си лягаше след десет часа вечерта и без изключение сутрин закусваше и излизаше, преди аз да съм станал. Обикновено прекарваше деня в болничната лаборатория или в дисекционната зала, а понякога предприемаше дълги разходки, които сякаш случайно го отвеждаха в най-западналите лондонски квартали. Обземеше ли го треска за работа, енергичността му минаваше всички граници. Сегиз-тогиз обаче изпадаше в обратно го състояние н дни наред от сутрин до вечер лежеше върху дивана в гостната почти без да говори и без изобщо да се помръдва. В такива моменти забелязвах промяна в изражението му – погледът му ставаше толкова унесен и празен, че ако умереният и порядъчен живот, който водеше, не свидетелстваше за противното, бих го заподозрял в пристрастяване към някакъв наркотик.