– Забележително! – извиках аз. – Вашият талант трябва да получи обществено признание. Трябва да публикувате описание на случая. Ако вие не желаете, ще го сторя вместо вас.
– Постъпете както намерите за добре, докторе – каза той и продължи, като ми подаде един вестник. – Вижте това! Прочетете го!
Беше вестник „Ехо“ от същия ден, а съобщението, което ми посочи, се отнасяше до въпросния случай и гласеше следното:
Читателите се лишиха от сензационни преживявания поради внезапната смърт на човека на име Хоуп, заподозрян и убийството на господата Инок Дребър и Джоузеф Стангърсън. Сега подробностите от случая може би никога няма да бъдат разкрити, макар че бяхме осведомени от достоверен източник, че престъплението се дължи на стара и романтична вражда, в която са играли роля и любовта, и мормоните. Изглежда на младини и двете жертви са принадлежали към Светците от последния ден, а Хоуп, покойният затворник, е пристигнал също от град Солт Лейк. И да няма други последствия от случая, той поне разкри в най-изумителната светлина експедитивността на нашите детективи от полицията и ще послужи за урок на всички чужденци, за да проявяват благоразумие и да разрешават враждите си у дома, не да ги пренасят на британска земя. Публична тайна е, че заслугата за залавянето на престъпника изцяло принадлежи на известните служители на Скотланд Ярд господата Лестрейд и Грегсън. Както се разбра, човекът е бил задържан в жилището на някой си Шерлок Холмс, любител детектив, който е показал известни способности в тази насока и който при такива учители може да се надява след време да придобие някои от техните умения. Очаква се двамата детективи да бъдат съответно възнаградени като признание за добрата им служба.
– Не ви ли го казах още в началото? – извика весело Шерлок Холмс. – Ето резултатът от нашият „Етюд в червено“ – осигурили сме им награда!
– Няма значение – прекъснах го аз. – Записал съм всички факти в дневника си и читателите ще ги узнаят. А междувременно ще трябва да се задоволите с чувството че сте успели. Както е казал римският скъперник, „populus me sibilat, at mihi plaudo ipse domi simul ac nummos contemplar in arca“ – народът ме освирква, но аз сам си ръкопляскам, когато се любувам на сандъка си!16