– Тъкмо тази мисъл ми хрумна в мига, когато видях опънатите мускули на лицето. Щом влязох в стаята, веднага потърсих пътя за проникването на отровата в организма. Видяхте, че намерих трън, забит или изстрелян, но с неголяма сила, в главата. Забележете, че е засегнато мястото откъм дупката в тавана, когато човекът е седял изправен на стола си. Ето, разгледайте го.
Поех тръна предпазливо и го приближих до светлината на фенера. Беше дълъг, остър и черен, с лъскавина близо до върха, сякаш там имаше засъхнала лепкава течност. Тъпият край беше отрязан и загладен с нож.
– Има ли в Англия такива тръни? – попита Холмс.
– Не, разбира се, че няма.
– Всички тези данни ще ви позволят да стигнете до един правилен извод. Но ето че идва редовната войска, в такъв случай опълчението може да се оттегли.
Още преди Холмс да свърши, приближаващите стъпки зазвучаха силно по коридора и един много як, едър мъж в сив костюм тежко прекрачи прага на стаята. Беше червендалест, грубоват и пращящ от здраве, с извънредно малки, живи очи, които гледаха проницателно, заобиколени от подпухнали, увиснали торбички. По петите му вървяха униформен инспектор и все още треперещият Тадиъс Шолто.
– Добра работа ще падне, добра работа! – извика цивилният с приглушен, дрезгав глас. – Но кои са тези хора? Тази къща явно е населена като зайчарник!
– Струва ми се, че ще си спомните кой съм, господин Атълни Джоунс – тихо каза Холмс.
– Ха, разбира се! – изхриптя другият. – Вие сте Шерлок Холмс, теоретикът. Никога няма да забравя каква лекция ни изнесохте за всички причини, заключения и изводи в случая със скъпоценните камъни от Бишъпгейт. Признавам, че ни насочихте по вярната следа, но ще се съгласите, че по-скоро се осланяхте на късмет, отколкото на професионално умение.
– Това стана благодарение на най-обикновени разсъждения.
– Е, хайде, хайде! Не се срамувайте да си го признаете. Но какво е това? Лошо, лошо! Само голи факти и никакво място за теоретизиране. Какво щастие, че бях в Норуд по един друг случай! Намирах се в участъка, когато ме уведомиха. Според вас каква е причината за смъртта?
– О, едва ли този случай има нужда от моето теоретизиране – каза иронично Холмс.
– Да, няма. И все пак не можем да отречем, че понякога улучвате право в целта. Божичко! Разбрах, че вратата е била заключена. Изчезнали са скъпоценности на стойност половин милион. А какво е положението с прозореца?
– Беше залостен, но по перваза има следи.
– Хм... Щом е бил залостен, следите може да нямат отношение към случилото се. Поне така говори здравият разум. Човекът може да е умрял от някакъв пристъп, но пък скъпоценностите са изчезнали. Аха! Готов съм с теория по въпроса, понякога ми се явяват такива проблясъци. Моля ви, сержанте, и вие, господин Шолто, излезте навън. А приятелят ви може да остане. Какво мислите по въпроса, господин Холмс? Шолто сам си призна, че снощи е бил при брат си. Дали брат му не е умрял внезапно, а Шолто не си е тръгнал със съкровището? Какво ще кажете?
– След което мъртвецът е проявил благоразумието да стане и да заключи вратата отвътре?
– Хм... Наистина не издържа на критика. Но нека се опрем на здравия разум. Тадиъс Шолто е брат на този човек, имало е разправия. Само това ни е известно. Никой не е видял пострадалия, след като брат му си е отишъл. Леглото му не е използвано. Тадиъс очевидно е силно потресен. Държанието му отблъсква. Виждате, че плета мрежите си около него. Скоро ще го уловя в тях.
– Все още не знаете всички факти – каза Холмс. – Например тази тресчица, която с основание смятам за намазана с отрова, беше забита в главата на жертвата и е оставила видима следа, а това картонче с надписа, който виждате, беше на масата редом с този доста странен инструмент с каменен накрайник. Какво място заемат тези неща във вашата теория?
– Потвърждават я във всяко едно отношение – каза надуто дебелият детектив. – Къщата е пълна с редки индийски предмети. Тадиъс спомена за това, а ако тресчицата е отровна, и самият той, както и някой друг човек, може да я е използвал, за да извърши убийството. Бележката е някаква шмекерия с цел да ни отвлекат вниманието. Единственият въпрос е как убиецът си е тръгнал. И отговорът, разбира се, е дупката в покрива.
И доста чевръсто, като се има предвид едрото му тяло, детективът се изкатери по стълбата и се вмъкна в таванското помещение. Тутакси чухме ликуващия му глас, понеже, беше открил капака към покрива.
– Може би намери нещо – сви рамене Шерлок Холмс, – понякога има проблясъци на разум. Il n᾽y a pas des sots si incommodes que ceux qui ont de l‘esprit!24
– Е, виждате, че фактите са нещо по-добро от теорията – каза Атълни Джоунс, който вече слизаше по стълбата. – Мнението ми за случая се потвърждава. Има капак, през който се стига до покрива, при това е открехнат.