Не зная дали има още нещо за разказване. Чух как един моряк хвали „Зора“, бързия катер на Смит, и си помислих, че не е зле да ни е подръка, когато бягаме. Договорих се със стария Смит и щях да му дам голяма сума, ако ни беше откарал здрави и читави до нашия кораб. Несъмнено той се досещаше, че работата не е съвсем чиста, но не му доверихме тайната си. Всичко това е самата истина, господа, и ви го разправям не за да ви забавлявам, понеже не може да се каже, че допринесохте да успея. Просто според мене най-добрата защита е да извадя на бял свят цялата история и да се разбере колко зле се е отнесъл към мене самият майор Шолто и че нямам никаква вина за неговата смърт и за смъртта на сина му.
– Забележителен разказ – каза Шерлок Холмс. – Подходящ завършек на един твърде интересен случай. В последната част на историята нямаше абсолютно нищо ново за мене, освен че сте си носили въжето. Това не ми беше известно. Между другото, надявах се, че Тонга е изгубил всичките си стрели, а той ни изпрати една от „Зора“.
– Беше изгубил всичките, господине, освен онази, останала тогава в тръбата.
– А, да. Не се бях сетил.
– Има ли нещо друго, което бихте желали да изясня? – попита дружелюбно каторжникът.
– Мисля, че няма. Благодаря – отвърна другарят ми.
– Е, Холмс – обади се Атълни Джоунс, – вие сте човек, на когото трябва да се угажда, пък и всички знаем, че сте капацитет по престъпленията, но дългът си е дълг, а аз стигнах твърде далече в изпълнението на уговорката с вас и приятеля ви. Ще се чувствам по-спокоен, когато нашият разказвач е на сигурно място и под ключ. Кабриолетът още чака, долу има и двама инспектори. Много съм задължен и на двама ви за помощта. Естествено, ще трябва да се явите в съда. Засега довиждане.
– Довиждане, господа – каза ни и Джонатан Смол.
– Вървете пред мене, Смол – подхвърли предпазливият Джоунс, когато излизаха от стаята. – Ще положа особени грижи да не ме пребиете с дървения си крак, както е станало с оня господин на Андаманските острови.
– Е, дойде и краят на нашата малка драма – обадих се аз след известно време, през което седяхме и пушехме мълчаливо. – Боя се, че това е последният случай, в който ще имам възможност да изследвам вашите методи, Холмс. Госпожица Морстън ми оказа честта да ме приеме за бъдещ съпруг.
Шерлок Холмс простена твърде жално.
– Боях се, че ще стане така – каза той. – Наистина не съм в състояние да ви поздравя.
Почувствах се леко обиден.
– Имате ли някаква причина да сте разочарован от моя избор? – попитах аз.
– Ни най-малко. Мисля, че госпожица Морстън е една от най-прелестните млади дами, които съм срещал, и би могла да ни бъде от голяма полза в работата, която вършим. Тя притежава истински талант в това отношение, обърнете внимание как беше отделила плана на Агра измежду всички книжа на баща си. Но любовта е нещо емоционално, а емоционалното противоречи на истинския хладен разсъдък, който поставям над всичко. Самият аз никога няма да се оженя, за да не повлияя на преценката си.
– Вярвам, че преценките ми ще издържат на мъките – засмях се аз. – Но вие ми изглеждате уморен.
– Да, вече съм под влияние на противодействието. Цяла седмица ще се чувствам като парцал.
– Много е странно, че периодите, които в друг случай бих нарекъл периоди на мързел, при вас се редуват с великолепни пориви на енергичност и оживление – казах аз.
– Така е – съгласи се той. – Имам чудесни качества на безделник, които се съчетават с доста голяма пъргавина. Често си припомням думите на стария Гьоте:
Schade dass die Natur nur einen Mensch aus dir schuf,
Denn zum würdigen Mann war und zum Schelmen der Stoff36.
Между другото да се върнем към Норудската история, ясно ви е че – както и предполагах – те са имали съучастник в къщата, а това може да е само слугата Лал Рао, така че всъщност Джоунс наистина спечели заслужена слава, защото осигури една от рибите в този улов.
– Подялбата ми се вижда малко несправедлива – подхвърлих аз. – Вие свършихте всичката работа. Благодарение на това аз се сдобивам със съпруга, Джоунс се кичи със слава, а какво остава за вас?
– За мене все още остава кокаинът – каза Шерлок Холмс. И протегна дългата си бяла ръка към флакона.
31 Наемни азиатски работници.
32 Метеж (1857–1859) на индийски войници (сипаи) против английските колонизатори.
33 Изповядвящи индийската религия на единобожието, синтез на индуизма и мюсюлманството.