— Гражданино Зиновиев — каза Гай, — потвърждавате ли дадените от вас в хода на следствието показания относно участието на Иван Никитич Смирнов в терористичната дейност на „Обединения троцкистко-зиновиевски център“?
— Потвърждавам ги — едва чуто продума Зиновиев.
— А ето че гражданинът Смирнов отрича — каза Гай.
Зиновиев впери уморените си празни очи в Смирнов, тихо каза:
— Иван Никитич, трябва да разсъждаваме политически. Ако услужим на Коба, той ще ни отвърне със същото. Това ще ни отвори път към партията.
— Ще ни отвори път към оня свят — отговори Смирнов, — нима не познаваш Коба? Нима му вярваш? Той е лъжец и измамник. Захванал е тази работа, за да ни унищожи.
— Не съм сигурен — прошепна Зиновиев, — но ако се опъваш, със сигурност ще те унищожи.
— Предпочитам да умра като честен човек, а не като лъжец, страхливец и продажно псе.
След това спречкване Гай състави протокол на очната ставка, в който Зиновиев потвърждаваше показанията си за участието на Смирнов в терора, на което Смирнов всеки път отговаряше: отричам, отричам, отричам.
Изведоха Зиновиев.
Гай старателно подреди документите на бюрото си, после премести няколко листа и уж между другото попита:
— Познавате ли Сафонова?
Иван Никитич за пръв път вдигна глава.
— Сафонова — повтори Гай, — познато ли ви е това име?
— Да. Така се казва бившата ми съпруга.
— Тогава прочетете това.
Гай сложи пред Смирнов декларацията на Сафонова, в която тя потвърждаваше, че в края на 1932 година, тоест когато още не е бил в затвора, Смирнов е получил от Троцки директива за организиране на терор срещу ръководителите на партията и правителството.
— Може и това да сте съчинили. — Смирнов хвърли листа на бюрото.
Гай натисна копчето на звънеца и нареди на караулния да въведе свидетелката Сафонова.
Смирнов напрегнато се взираше във вратата. Сафонова влезе, Смирнов не я бе виждал дълги години, но тази жена бе някогашната му съпруга, навремето се бяха разделили като добри приятели и бяха останали добри приятели.
Гай й посочи стол, тя седна и се разплака. Смирнов никога не бе виждал бившата си съпруга да плаче. Някога беше силна жена. Тя плачеше, не можеше да се успокои, и Гай не я успокояваше — да плаче, колкото по-дълго плаче, толкова по-добре. Най-сетне Сафонова се овладя, избърса сълзите си.
Смирнов кимна към декларацията.
— Твоя ли е?
Тя отново изхлипа, избърса очите си и с пресекващ глас заговори:
— Иване! Нямаме друг изход. Нито ти, нито Роза (така се казваше сегашната съпруга на Смирнов), нито Олга (дъщерята на Смирнов). Само ти можеш да ни спасиш от смърт — подчини се на Политбюро. Нали на всички е ясно: този процес е насочен срещу Троцки. Дори Зиновиев и Каменев го разбраха. Ако излезеш пред съда, ще те види целият свят и тогава няма да те разстрелят, а не излезеш ли, ще разстрелят и тебе, и нас, и никой няма да научи.
Смирнов слушаше мълчаливо. Някога бе уважавал тази жена — твърда, принципна, непримирима, безстрашна, а ето как са я превили — жена, обикновена, смъртно уплашена жена.
— Изведете тази глупачка! — каза Смирнов.
— Е, щом не искате да разговаряте с нея — позасмя се Гай, — ваша си работа.
Отново извика караулния, с кимане посочи Сафонова.
— Отведете я!
— Иване!
— Махай се! — пресече я Иван Никитич.
Когато отведоха Сафонова, Гай каза:
— Грубо разговаряте с хората, Смирнов!
Иван Никитич не реагира.
— Не забравяйте, при нас има и други ваши роднини. И с тях ли ще разговаряте така?
Иван Никитич мълчеше. Не разбираше какво има предвид Гай. Сафонова е бивш партиен член, политически деец, но семейството му? Жена му Роза е безпартийна, дъщеря му — студентка, какво отношение имат те към делото?
Иван Никитич разбра това след десет минути. Водеха го по коридора на затвора и изведнъж видя в дъното дъщеря си Олга. Бита, разрошена, със скъсана рокля, двама яки конвоири я държаха за ръцете. Изглежда, Олга не позна Иван Никитич, не се втурна към него, Иван Никитич се втурна към нея, но придружаващият го конвоир го стисна отзад с желязна ръка. Веднага завлякоха Олга в една килия, вратата се затръшна.
Иван Никитич опита да се изтръгне, но конвоирите го натикаха в килията, блъснаха го на пода.
Ключалката изщрака.
Иван Никитич се надигна, заудря по вратата.
Отвори се прозорчето, в него се показа лицето на дежурния по коридор.
— Защо тропате?
— Водете ме обратно при следователя!
— Говорете с дежурния по сграда.
— Дайте го този дежурен!
Прозорчето се затвори.
Иван Никитич седна на кревата. Ето с какво го бе заплашвал този негодник Гай. И той е престъпник като главатаря им Сталин. Не случайно Сталин е другарувал по затворите с криминални престъпници. Но още нищо не са сторили на дъщеря му, само го заплашват, показват му до какво може да доведе неговото упорство, сиреч да си знаеш какво очаква дъщеря ти. Трябва да се овладее. Те разбират: ако решат да го сторят, след това никога нищо няма да изтръгнат от него, засега само заплашват, заплашват чрез дъщеря му, после ще заплашват чрез жена му. Но заканата може да премине в действие. И него ще разстрелят без съд и следствие. Животът му е свършил, това е ясно, и да подпише, и да не подпише — животът му е свършил. Сталин ще го разстреля, ясно е. Значи трябва да спаси жена си и дъщеря си. Трябва да отстъпи в нещо. Те ще се съгласят и на нещо дребно. Ще се съгласят. Твърде много им е нужен на съда. Без него им липсва троцкистката част от техния така наречен Обединен център. Зиновиев и Каменев са им в джоба, това трябваше да се очаква — девет години се разкайват за какви ли не грехове, ще се разкаят и за нови, ще си признаят каквото им наредят. Но той открай време знаеше колко струва Сталин и никога не се бе разкайвал. През 1929 година скъса с опозицията, понеже сметна, че Сталин тръгва по пътя, предлаган от опозицията, по пътя на борбата срещу десняшката опасност, че между партията и опозицията вече няма разногласия и в тези условия е редно да работи за партията. Бързо разбра грешката си: Сталин, както винаги, бе маневрирал, за да ликвидира опозицията политически, бе натикал всички бивши опозиционери в затвора. Сега иска да ги унищожи физически. И той, Смирнов, ще бъде унищожен. Но е длъжен да спаси семейството си. Заради това ще трябва да излезе на съда. И така поне донякъде да намали лъжата, която ще стоварят върху него покорните подсъдими и продажните свидетели. За да види Смирнов на подсъдимата скамейка, Сталин ще трябва да се примири, че той ще наруши сценария му.