Смирнов заяви на Гай, че е съгласен да признае за указанието на Троцки от 1932 година — да се започне терор. Но че той, Смирнов, е бил в затвора и не е вземал никакво участие в терора и не знае дали другите обвиняеми са участвували в него. В замяна настоява дъщеря му незабавно да бъде върната вкъщи и да му бъде дадена възможност да се убеди в това.
Гай прие тези условия. След два часа отново извикаха Смирнов при Гай и Гай му предложи да се обади вкъщи по телефона. Смирнов набра номера. Жена му вдигна слушалката, после я предаде на дъщеря му.
На въпроса им какво става с него Смирнов отговори:
— Всичко е наред.
В присъствието на Гай Смирнов всеки ден се обаждаше от кабинета му вкъщи и се убеждаваше, че жена му и дъщеря му са там.
26.
В приемателния пункт бяха три жени: едната на щанда за приемане на бельото, другата на щанда за предаване на изпраното, третата пишеше квитанции и вземаше парите.
Софя Александровна от самото начало бе поставена да предава бельото — трудна и нервна работа. Пакетите бяха тежки, обясненията с клиентите мъчителни: ту нещо липсва, ту бельото скъсано или лекьосано в пералнята, ту вместо фланелка в пакета сложени чужди гащета. За много от недостатъците в работата бе виновно предприятието, но и Люся, момичето, което приемаше бельото: тя го оглеждаше през пръсти, пропускаше дефекти, които трябваше да се отбелязват в квитанцията или с които бельото изобщо не биваше да се приема.
Тамара Фьодоровна, възрастна, мрачна, немногословна жена, която се занимаваше с квитанциите и парите и минаваше за старша тук, понякога й правеше забележки.
В отговор Люся, младо момиче, се сопваше:
— Ха, ще им мириша посраните гащи!
Тамара Фьодоровна не можеше да следи всичко: квитанциите са сложна, туткава работа, цената за пране на всяка вещ трябва да се впише според ценоразписа, не всички видове бельо фигурираха в ценоразписа, стойността трябваше да се определя по подобен вид, после да се изчисли общата сума, да се преброят парите, да се върне ресто и при това не бива да сгрешиш.
Софя Александровна обираше всичко. Тя не умееше да се разправя с клиентите, пък и не можеше да оспорва очевидното, веднага подписваше акта за липса или брак. Управителят Яков Григориевич беше много недоволен.
Яков Григориевич, прегърбен мрачен човек, отговаряше за пет пункта, идваше ту сутрин, ту към края на работното време, гледаше изпод вежди, мълчаливо изслушваше обясненията на Тамара Фьодоровна, неуверено топваше перото в мастилницата, тъпо се взираше в сведението, после драсваше някаква завъртулка, която трябваше да обозначава неговия подпис.
Преди да подпише документите за липса или брак, той ги разглеждаше с подозрение, дори от опаковата страна — дали няма някаква измама, после казваше на Софя Александровна: