— Какво е това?
— Ами озонаторите се окачват в тоалетните за премахване на лошите миризми. Нали ги знаеш, едни кутийки с дупчици, а в кутийките има памучни възглавнички, напоени с разни ароматни вещества. В средата на двайсетте години, когато се появиха, бяха на мода, а после много бързо излязоха от мода. И не се купуваха. Вярно, доста смешно беше — тя се разсмя, — отиваш в някой апартамент. „Купете си озонатор.“ „Какво е това?“ Обясняваш, показваш. За тази цел понякога трябва да влезеш в тоалетната, за да покажеш как се окачва. А тоалетната може да е заета, чакаш. И апартаментите са общи, за няколко семейства. Значи трябва да решат всички обитатели. Това нещо струваше някакви си 2–3 рубли, но все пак трябваше да го платят общо. Обаче някой отказва — не ми трябва вашият озонатор. Останалите са за, един против. И не купуват: ха, защо оня ще диша приятен въздух срещу моите пари?! Не! Тогава никой няма да се наслаждава на този аромат — Софя Александровна пак се засмя, — та се наложи да кажа сбогом на озонаторите. Станах застрахователен агент. Застраховах живот, застраховах имущество от пожар и така нататък. И тази работа, общо взето, беше прилична. Но разбираш ли, много малко хора се застраховаха. Преди да застраховаш някого, трябва да го уговаряш цял час. А той отговаря: Че какво да застраховам? Какво имущество имам аз? Маса, креват, три стола. Какъв пожар може да стане в тухлена къща? Някой пък каже: „Вас, агентите, много ви бива да приказвате, ама дойде ли човек да си иска парите, хич не искате да го видите.“ А това между другото е истина: ние, агентите работехме на процент, гледахме повече да застраховаме, инспекторите пък, обратното — гледаха да не платят или да платят колкото може по-малко… С една дума — доста унизително. Понякога направо ме гонеха. Но друго е важното. Там, разбираш ли, все свикваха най-неочаквани събрания. Отидеш към пет часа да предадеш квитанциите и парите — и стоп! Остани на събрание! А аз трябва да се прибера, скоро ще си дойде от работа Павел Николаевич, трябва да му сервирам яденето. Веднъж останах на събрание, но той ми вдигна такъв скандал, че се наложи да напусна работа. Каниха ме да пея по радиото, макар че не бях учила, но Павел Николаевич категорично ми забрани. Така си останах без професия, Варенка, по-точно с най-прозаичната професия — домакиня.
На гости у Софя Александровна дойде Вера, енергична, дейна. Похвали сестра си, че е напуснала пералнята.
— Добре си направила. Не е за тебе тази работа. Ще ти потърсим друга, лека, спокойна. А засега потърпи. И престани да се инатиш. Поне заради Саша.
Забележката за ината се отнасяше за отказа на Софя Александровна да приема парите, които и изпращаше Марк Александрович. Вярно, той ги пращаше направо на Софя Александровна. Тя му върна още първия запис. Тогава Марк Александрович прати парите до Вера, помоли я да убеди сестра им да ги приеме и продължи да изпраща всеки месец.
Софя Александровна не ги вземаше и Вера ги внасяше в книжка.
— Трябва добре да прецениш — трезво и обясняваше Вера, — колко ти праща Павел Николаевич?
— Петдесет.
— Двайсет пращаш на Саша, двайсет и пет ти е наемът. Нищо не ти остава за препитаване — някакви си пет рубли. Защо отказваш да приемаш парите на Марк? Казал нещо неприятно за Саша. Но разбери неговото положение. Не е могъл нищо да направи за Саша, макар че е опитвал. Той ми разказа, кле се, че е говорил с хора от най-висок ранг, нямам основание да не му вярвам. Много добре знаеш — Марк не би лъгал. Пък дето казал нещо за правителството, за Сталин, какво да се прави, такъв си е, комунист, вярва, че точно така трябва да бъде, че всичко е правилно, справедливо. И това е негова лична работа — какво да мисли за тези неща.
— Не ми трябват неговите пари.
— Добре, да речем, че е така. На тебе не ти трябват. Ами на Саша? Скоро присъдата му ще изтече. В Москва няма да го пуснат, трябва да знаеш и да се съобразяваш с това. Значи ще трябва да замине за някъде, да се уреди, в неговото положение това няма да стане лесно, Соня, погледни реално. Това вече няма да е Сибир, където той живее с 20 рубли на месец. Ще струва неколкократно по-скъпо. Ще има местения, търсене на работа, несполуки. Соня, ти трябва да разбереш неговото положение. Ще му трябват пари, инак е загубен.
— Добре — съгласи се Софя Александровна, — нека тези пари се пазят в твоята книжка, ако потрябват на Саша, ще му пращаме. В края на краищата те го хвърлиха зад решетките, те го пратиха на заточение, сега ще го разтакават из цялата страна, нека те му помагат със своите пари.