— Соня! Защо говориш така? Нима Марк го е затворил?
— Да, Марк го затвори. Марк или някой като Марк. Те всички са еднакви, правени са по калъп. Брат ми бил? Да, брат ми е! Но въпреки това не смятам нищо да му прощавам. И то не заради Саша. Какво вършат с Русия? Докъде докараха хората?! На какво заприлича самият той, твоят Марк?! У него не остана нищо човешко. Той е една машина за изливане на чугун и стомана.
— Несправедлива си, Соня. Добре знаеш колко те обича Марк. Аз и Полина за него сме просто сестри, а ти си любимата му сестра. И Саша е неговият любим племенник.
Софя Александровна я прекъсна:
— Това беше някога. Сега той има само един любим човек — Сталин. Ами че те всички са заслепени, като коне с капаци са взрени само в това име, не искат да мислят какво върши, за тях той е бог, повече от бог, защото за вярващия в бога съществуват понятия добро или зло, милосърдие, изкупление, състрадание, а за тях няма нищо такова. За тях има само Сталин. Той е техният бог, той е тяхната съвест.
Тя си пое дъх.
— Добре, стига за това. Сега за мен е важно да си намеря работа.
— Не е проблем да си намериш работа — каза Вера, — но все пак работата ти трябва да е близо до вкъщи.
— Сега е по-лесно — има метро.
— И все пак по-добре да ти е близо. Аз търся, Полина търси, и нейният мъж, и моят мъж. Питаме познати, ще намерим нещо.
Ала най-добрия и най-практичния съвет даде Маргарита Артьомовна, съседката на Софя Александровна, стара мъдра арменка.
— Недейте да търсите работа, Софя Александровна — каза тя, — вземете да гледате деца от нашия блок. Ето Гурови имат момиченце на пет годинки, Сонечка, името и е като вашето, много добро дете, а Гурови работят, и двамата са инженери, няма на кого да я оставят. Взеха си домашна помощничка от село, но не й дават жителство, наложи се да я освободят. Имат и по-голямо момиченце — на 10 години. Но то е на училище до два часа. Гурови търсят на кого да оставят Сонечка до два часа. После, Фортунатови — и те работят, момченцето им, Боря, е на четири годинки. Две баби имат, но не се разбират помежду си, идват през ден, ама и те след два часа — шетат си из къщи. Ето ви още едно дете.
Но те май ходят лете на курорт — каза Софя Александровна.
— Да, майката на Фортунатов има вила, през лятото може да пратят момченцето там. Но не за цялото лято. Старата няма цял ден да се занимава с детето, има си работа по градината. Друго. Зоя Величкина е в съвсем безизходно положение. Нали познавате Зоя Василиевна Величкина от трети вход? Миналата година мъжът и почина.
— Познавам я.
— Така, та тя е лекарка, работи някъде в Соколники, а детето води в детската градина при завод „Сърп и чук“, където работеше покойният й мъж. Представяте ли си колко път бие? Принудена е да става, кажи-речи, в пет часа сутринта. С удоволствие ще даде момиченцето си в групата. Освен това Любов Михайловна Сапожникова, художничката, нейният мъж работи, а тя рисува вкъщи, прави копия от портретите на вождовете, няма кой да изведе детето на разходка — ето че станаха четири. Не знам, но те са в състояние да плащат по 25 рубли, стават 100. Ще излизате с децата в задния двор, там има дървета, тихо е, хубаво е. Ако времето е лошо, може да ги прибирате у някого, поред. Между другото Гурови имат самостоятелен двустаен апартамент.
— Не знам — замисли се Софя Александровна, — нали ще е от девет до два, децата ще трябва да се нахранят, а къде?
— Всичко може да се уреди — уверено отговори Маргарита Артьомовна, — родителите ще се разберат помежду си. Ще видите, и други ще се кандидатират.
— Не, повече от четири деца не бива, няма да се оправя с повече.
— Разбира се — съгласи се Маргарита Артьомовна, — четири стигат.
Софя Александровна води групата само през април и май, после децата се пръснаха, кое на вила, кое на село при баби и дядовци.
Веднъж Софя Александровна срещна на двора домоуправителя Виктор Иванович, той се спря, попита я:
— Защо не разхождате децата?
— Лято е, едни са на вила, други на село.
Виктор Иванович помълча, после каза:
— Отскочете до „Левшинский“ №5, в бюрото за инвентаризации, потърсете Афанасий Петрович, кажете му, че аз ви пращам, носете си паспорта. Там търсят временно хора, ще поработите до есента.
Софя Александровна отиде в бюрото за инвентаризации и я взеха. Помагаше на друга жена, щатна служителка в бюрото, да подреждат документи, чертежи, строителни планове, проектосметни документации. Всички тези книжа отдавна не бяха разпределяни, тъй че работата беше много и доста интересна: Софя Александровна знаеше почти всички сгради по Арбат и пресечките му.