Варя дълго обмисля отговора си до Игор Владимирович. Какво и как да му отговори: с писмо, или по-добре да си поговорят? Да му каже истината в очите. И реши: все пак по-добре е да поговорят. Тогава онзи, техният втори, отделен от служебния живот ще свърши.
Варя избра удобен момент и влезе в кабинета на Игор Владимирови.
— Игор Владимирович, идвам по повод вашето писмо.
Той пребледня.
— Е?
— Искам да ви кажа следното: обичам един човек, той е далече оттук и ще се върне след година. Чакам го.
Той помълча, овладя вълнението си и отговори с мека усмивка:
— Щом е тъй, Варенка, и аз ще чакам…
27.
Обработката на главните обвиняеми Зиновиев и Каменев бе възложена на Миронов, началник на ИКО — икономическия отдел, най-образования от всички ръководители в НКВД.
Сталин беше доволен от работата му, именно по предложение на Сталин Миронов стана началник на ИКО, той често викаше и Миронов заедно с Ягода.
За Ягода това беше удобно: Миронов имаше изключителна памет и когато се връщаха след среща със Сталин, стенографираше всичко казано от него. Не винаги бе удобно да записват пред Сталин указанията му, а във връзка с предстоящия процес срещу Зиновиев и Каменев това бе направо изключено — Сталин ръководеше подготовката на процеса тайно от всички, дори от членовете на Политбюро, те научиха за процеса едва когато той бе изцяло подготвен.
Говореше се, че Миронов иска да напусне поста си. Едни твърдяха, че Ягода гледа да го пропъди, понеже вижда в него съперник, други — че като икономист той иска да работи в Народния комисариат по външната търговия. А от намеците на Вутковски, който бе приятел на Миронов, Шарок разбра, че Миронов не иска да участвува в подготовката на процес срещу старите болшевики. А Шарок ясно виждаше, че и Вутковски участвува в това без особено желание.
За разлика от вероломния Слуцки и от жестокия, груб Гай, Миронов си бе създал в апарата име на кротък човек. Освен това той беше убеден, че цялата тази не твърде приятна работа е продиктувана от интересите на партията. Провеждаше процеси срещу така наречените вредители, но не се занимаваше с вътрешнопартийни дела, нямаше отношение към арестите и интернирането на бивши членове на партията. Той дори не знаеше за операцията Ягода — Запорожец — Николаев. Нямаше опит в работата с троцкистите, зиновиевците, бухаринците и не щеш ли, възлагат му направо Каменев, бившия член на Политбюро, близкия приятел и съратник на Ленин, Каменев, когото някога с възторг бе слушал на събрания и на когото с ентусиазъм бе ръкопляскал като на един от ръководителите на партията. Този Каменев въведоха сега в кабинета му и той, Миронов, трябваше да го разпитва, да измъкне от него признание, че е терорист и убиец.
Сега той бе стар, изтерзан от затворническия живот човек. И въпреки това Миронов позна в него същия Каменев, когото бе виждал и чувал по събрания. Само прякорът Медената питка, който в онези години му бе измислил Миронов, сега, след страшните години на процеси, интернирания, затвори, вече по-малко му подхождаше. Дребен на ръст, с красиво поставена глава, със златист, доста побелял перчем и също тъй златисти, с червеникав оттенък брадица и мустаци, със светлосини, леко изпъкнали късогледи очи (бяха му взели пенснето — не бе разрешено), със сдържани обноски на възпитан човек, с характерна интелигентска, „професорска“ походка и плавни жестове, той дори тук, в този зандан, бе олицетворение на авторитет и солидност, вдъхваше неволна симпатия.
Миронов посочи стола на Каменев и каза:
— Гражданино Каменев! Вашето дело съдържа показания на редица опозиционери, които твърдят, че от 1932 година под ваше ръководство са подготвяли убийството на другаря Сталин и на други членове на Политбюро, а в частност са осъществили убийството на другаря Киров.
— Вие добре знаете, че това не е вярно — отговори Каменев. — Болшевиките никога не са прибягвали до индивидуален терор.
Миронов му прочете показанията на Рейнголд.
— Нито една дума тук не е вярна.
— Рейнголд може да потвърди всичко на очна ставка.
— Съгласен съм.
На очната ставка Рейнголд потвърди, че неведнъж е ходил в дома на Каменев, когато се обсъждала подготовката на терористичните актове.