— Лъжец! — възкликна Каменев.
Рейнголд отговори предизвикателно:
— Не аз, а вие сте лъжец!
— Кога по-точно сте идвали у дома?
— Много добре знаете кога! Не задавайте провокационни въпроси.
Каменев погледна Миронов, с този поглед го призоваваше да действува според закона.
— Гражданино Рейнголд — каза Миронов, — въпросът на гражданина Каменев е законен.
Рейнголд сви рамене.
— Мисля, че ясно казах: ходил съм няколко пъти през 1932, 33-а и 34-а година.
— Щом е така — каза Каменев, — разкажете, ако обичате, и то колкото може по-подробно, какво е разположението на стаите в апартамента ни.
Рейнголд разбра, че е натясно и грубо отговори:
— Не съм длъжен да отговарям на такива въпроси. Вашият апартамент още не е мемориален музей, пък и едва ли ще стане, не са ме водили да го разглеждам с възпитателна цел.
Каменев се обърна към Миронов:
— Другарю Миронов, мисля, че вие трябва да зададете този въпрос на гражданина Рейнголд.
Но и Миронов разбра, че Рейнголд се е изложил.
— Гражданино Каменев, тук става дума не за вашия апартамент, а за разговорите ви с гражданина Рейнголд.
— И все пак аз моля в протокола да се впише, че гражданинът Рейнголд е отказал да отговори на моя въпрос — настоя Каменев.
— Сега не съставяме протокол, това е предварителен разговор. Тепърва ще го продължим.
С това очната ставка завърши. Отведоха Каменев и Рейнголд в килиите им.
Миронов веднага извика Шарок по телефона.
Шарок дойде.
— Другарю Шарок, вие сте подготвяли Рейнголд. Лошо сте го подготвили.
Шарок гледаше Миронов с нескрито учудване. Всъщност показанията на Рейнголд представляваха основата на цялото обвинение. И ето, сега излиза, че той, Шарок, го е подготвил лошо. Сърцето му се сви — ако показанията на Рейнголд са опорочени, обвинението рухва и то се знае — ще стоварят цялата отговорност за това върху него, върху Шарок.
— В неговите показания нееднократно се повтаря, че е ходил в апартамента на Каменев. А на очната ставка се разбра, че той дори не знае разпределението му. Трябваше да предвидите това. Поне веднъж да отидете с Рейнголд в жилището на Каменев.
На Шарок му олекна. Разбира се, Миронов е голям началник. Но голям началник и добър следовател са различни неща. Да накараш подследствения да „пропее“ е едно, а да го подготвиш за очна ставка — съвсем друго. Рейнголд даде показания срещу много хора, Шарок не можеше да го развежда по жилищата им или по други места, пък и никой не би му го разрешил. Миронов трябваше навреме да предупреди Шарок, че трябва да подготви Рейнголд за очна ставка конкретно с Каменев. И тогава Шарок щеше да провери, да подготви всичко безупречно. А Миронов не го предупреди, не му даде време да подготви Рейнголд — грешката си беше негова.
Шарок обясни всичко това на Миронов учтиво и сдържано. Миронов беше умен и разбра пропуска си.
И Шарок беше умен. Затова когато на съвещание на следователските групи при Молчанов Миронов докладва, че с Каменев работите не вървят, че той не дава показания, а и очната ставка не е дала резултат, Шарок дори не намекна, че очната ставка не е била подготвена. По погледа на Миронов разбра, че той е оценил неговата сдържаност и лоялност. Освен това Шарок научи от Вутковски, че Миронов докладвал на Ягода за безполезността на разпитите на Каменев и че би било добре Ежов, както в случая с Рейнголд, да поговори с Каменев и от името на ЦК да настоява той да помогне на партията, а ако откаже, да го заплаши с разстрел.
Но Ягода и този път забранил да се прибягва до помощта на Ежов, наредил в следствието да се включи садистът Черток, негов човек, чест гост в дома му. Ягода караше кънки (всички знаеха пързалката на „Петровка“ 26) и любимо забавление на сътрудниците от апарата на НКВД бе да наблюдават как на пързалката Черток, кажи-речи, легнал на леда, връзваше обущата на Ягода. Раболепен с началството, Черток беше безмилостен с подследствените.
Кабинетът на Шарок се намираше в същия коридор, в който и кабинетът на Черток, тъй че на минаване той чуваше как Черток разпитва Каменев.
— Ти си страхливец и дезертьор — крещеше Черток, — така те нарече Ленин. Докато другарят Сталин се е борил в нелегалност, ти си пил кафе из парижките кафенета. Цял живот си лежал на гърба на партията, на народа, на работническата класа. Отрепка и паразит! Ти уби Киров, ти би изклал цялата партия. Река ли сега да те пусна на улицата, още първите минувачи ще те смачкат като смрадлива дървеница. Закарам ли ви със Зиновиев в кой да е завод, ще ви разкъсат, та и парчетата ви не можем събра. Вие сте гадост, лайно. Ти си свършен човек, свършен, само да кажа, след десет минути ще те разстрелят като куче, а на мен ще ми благодарят. Не стига, че те галят с перце, нищожество такова, не стига, че ти гарантират гадния живот, ами се и колебаеш, лайно с лайно! Мирно стой, животно, не мърдай!