Ами онзи детайл за модерното електрооборудване?! В главата му вече се подреждаха готовите фрази: „Какво са купили актьорите със спечелените в Германия пари — как мислите, уважаеми читатели? Със спечелените в Германия пари актьорите са купили модерно електрооборудване за своя театър в Москва!“ Чудесен детайл — пример за истинско, безкористно служене на изкуството!
Ами думите на Литвинов, казани след завръщането на театъра от гастроли: „Фактът, че показахме съветския театър в страни, където ни смятат за варвари, и като резултат завоювахме публиката, е голяма победа… Много е важно, че първото излизане на съветски театър в чужбина бе така триумфално.“
Непременно трябва да подчертае в интервюто този политически мотив.
Вкъщи Вадим хвърли палтото, влезе в стаята си и затрака на машината. След няколко часа изтича при Феня в кухнята: „Дай да хапна нещо на бърза ръка — чай, сандвичи…“
Тогава Вика още живееше в Москва, тя надникна през вратата, втренчи се във Вадим.
— А как беше облечена?
— Коя? — не разбра Вадим.
— Коя… Коонен, разбира се.
— Как ли беше облечена?
Вадим се замисли. В нещо кафяво беше… Или може би в зелено… Или в синьо. Не си спомняше. Спомняше си само първото си впечатление, когато тя отвори вратата: красива, стройна и без никакъв грим, само устните леко начервени.
— Хапльо…
Търсеше си някоя грубост, но Вадим не й отговори. Най-важното беше да не пропъди крехката радост в душата си, да не я изгуби заради тази глупачка. Дояде сандвича и се втурна към машината.
Към среднощ сложи последната точка, препрочете написаното, стана, щастливо се протегна и си погледна часовника. Охо! Четири и половина, доста се е заседял.
Тогава интервюто стана великолепно, всички поздравяваха Вадим, поръчваха му рецензии за спектакли на Камерния театър, молеха го за гратиси.
И досега го молят… Ето Ершилов и неговият племенник.
Ершилов се обади по телефона, благодари му. Билетът чакал племенника му в касата, сложили го като престонаследник на седемнайсето място на петия ред. (Точно така го каза — „престонаследник“, пък уж интелигентен човек.) Изобщо племенникът бил доволен. Много поздрави от него, вече си бил заминал за Саратов.
След десетина дена се видяха с Ершилов на някакво събрание, но после отидоха в писателския клуб да пийнат по чашка коняк, Ершилов пак го заврънка: трябвало да се намерят билети за гинеколога на жена му. Просто не можело да откаже на гинеколога, нали Кадим разбирал… За „Египетски нощи“…
— Та ти си прочут човек, Ершилов — каза Вадим, — сам можеш да си намериш билети за кой да е театър.
— В Камерния нямам познати, нямам, затова те моля.
След време пак се обади — заради някакъв съученик. Бил геолог на Хибините, търсел апатити, отдавна не бил идвал в Москва, искал да види Камерния, помогни, Вадим.
Вадим отказа, но обеща на Ершилов, че в края на октомври ще го вземе на премиерата на комичната опера „Богатири“.
— Интересно ли ще бъде?
— И питаш!… Първо, намерили са изгубената партитура на Бородиновата опера — буфо. Дори само това е сензация! Изпълнявана е само веднъж в Болшой театър, когато Бородин я написал. Второ, Камерният театър вече четири-пет години не е поставял музикални спектакли, цяла Москва очаква този. Трето, автор на либретото е Демян Бедни, според мен е грубоват, но пак е интересно. И четвърто, Таиров е поканил за сценографията Баженов, онзи, дето рисува в палехски стил, чувал ли си?
— Добре — каза Ершилов, — ще идем на „Богатири“. Разбрахме се.
29.
Неуспехът на Ежов със Зиновиев и Каменев донесе голямо удовлетворение на Ягода. За Сталин той, Ягода, си остава единственият изпълнител на неговите политически замисли. Докато Ежов обмисля своя план за действие, той на всяка цена трябва да го изпревари. Ягода беше по-опитен от Ежов и чувствуваше, че въпреки съпротивата, Зиновиев и Каменев са изтормозени, уморени и развръзката наближава.
По нареждане на Ягода пуснаха парното и в килията на Зиновиев. Жегата беше непоносима, Зиновиев беше астматик и това страшно го измъчваше, присви го и черният дроб, той взе да се гърчи по пода, поиска да дойде лекар, лекарят му предписа хапчета, от които на Зиновиев му ставаше още по-зле, на лекаря бе дадена само една заповед — да гледа Зиновиев и Каменев да не умрат, инак процесът ще се провали.
Докладваха на Ягода за състоянието им всеки час, той не напускаше НКВД, спеше в кабинета си, понеже разбираше: развръзката може да настъпи всяка секунда. И този момент настъпи: Зиновиев поиска Молчанов да го приеме веднага.
Щом се озова при Молчанов, Зиновиев помоли да му разрешат да поговори с Каменев. Молчанов веднага прецени, че Зиновиев обмисля плана за капитулация. Обади се на Ягода и му докладва за настояването на Зиновиев. Ягода също разбра всичко и нареди да заведат Зиновиев при него.