Посрещна го любезно, меко му каза:
— Григорий Евсеевич, мили човече! Освободете ни — и себе си, и нас — от целия този кошмар. Незабавно ще ви разреша среща с Каменев. Ще бъдете сами и можете да си говорите колкото пожелаете. Но, Григорий Евсеевич, умолявам ви: бъдете благоразумни!
После прехвърлиха Зиновиев в някаква друга килия, където след известно време доведоха и Каменев. И ги оставиха сами. В килията имаше маса, два стола и бе монтиран микрофон, който Зиновиев и Каменев естествено не знаеха.
— Няма изход — тежко дишайки, каза Зиновиев, — трябва да застанем пред съда. Вече нямам сили.
— И аз нямам сили — каза Каменев, — но това рано или късно ще свърши. Трябва да търпим.
— Ако излезем пред съда, ще запазим живота на семействата си и семействата на другите подсъдими. Без мен и теб той няма да проведе процес, трябваме му най-вече ние. Ако съдът не се състои, Коба ще убие не само нас, не само семействата ни, но и всички останали, и техните семейства.
Пое си дъх, после продължи:
— Трябва да мислим не само за себе си и за своите семейства, длъжни сме да мислим за хилядите наши бивши съмишленици и за техните семейства. Отговорни сме за тях. Затова предлагам да поставим такова условие: Сталин трябва да ни гарантира живота, на нас и на нашите семейства, живота на нашите бивши съмишленици и на семействата им. Защо именно на нас? Като ни обещае живота, той фактически ще потвърди, че става дума не за наказание за извършени престъпления, той прекрасно знае, че не сме ги вършили, а за сделка: живот срещу обвинението на Троцки в терор.
— Той ще даде всякакви обещания и ще ни измами. Не може да му се вярва.
— Ще вярваме не на него, а на гаранциите, които ще ни даде официално.
Зиновиев е сломен — това е ясно. И ще излезе пред съда и ще даде исканите показания, включително и показания срещу него, срещу Каменев.
Разбира се, известно време Сталиновите обещания ще се изпълняват, докога — това е друг въпрос, но в началото ще се изпълняват. И то само по отношение на онези, които се съгласят да сътрудничат. А онези, които откажат да сътрудничат, той ще унищожи незабавно — и тях, и семействата им, и децата им, и неговия малък Юра.
— С цялата тази мръсотия — каза Каменев — можем да се съгласим само при едно условие: Сталин да ни даде гаранции в присъствието на цялото Политбюро. Подчертавам, на цялото Политбюро. Тогава това ще бъде не негово лично обещание, а обещание на Политбюро. И то ще може да бъде нарушено само по решение на Политбюро.
— Правилно — съгласи се Зиновиев.
Именно това условие съобщи Каменев на Ягода, когато ги заведоха със Зиновиев при него.
Ягода обеща да докладва на Сталин.
Впрочем той вече го бе направил, докато водеха Зиновиев и Каменев при него. Бе чул разговора им по микрофона от първата до последната дума и побърза да се обади на Сталин, за да не би ненадейно да довтаса Ежов, да изслуша Каменев и да го изпревари.
Ягода беше доволен. Лаврите на победата над Зиновиев и Каменев ще увенчаят него и неговия апарат. Сталин също трябваше да е доволен.
Но всичко излезе не съвсем така, както бе предполагал Ягода. Сталин нареди той, Молчанов и Миронов незабавно да се явят при него и ги накара да разкажат всичко подробно.
Мълчаливо изслуша доклада, помрачня, обходи всички с тежкия си поглед.
Изседнали са се тук доволни, мошеници такива. Тържествуват, ликуват. Защо ликуват? Че са осигурили процеса ли? Да, то се знае, искали са да му угодят, изпълнили са задачата си. Но истинската причина е друга. Ликуват, защото спасиха Зиновиев и Каменев, Смирнов и Мрачковски, спасиха разните лайнари като Олберг, затова ликуват. Нали в замяна на чистосърдечните си признания обвиняемите ще получат живот — смятат, че те са им запазили живота, кръвта на старите болшевики, на „Лениновите съратници“ няма да тегне върху съвестта им, искат да останат чистички. Той, Сталин, ще помилва Зиновиев и Каменев. Ще поеме отговорността за последствията от това политически погрешно решение, а тези негодници в униформи ще ликуват и тържествуват — запазили са живота на Зиновиев и Каменев, те са хуманисти и човеколюбци, тяхната чекистка съвест е чиста. Не можаха да сломят Зиновиев и Каменев, тия безделници, развратници, търтеи, жалки еснафи, не можаха да сломят двама души, вече отдавна политически и морално сломени. Сега ТОЙ ли трябва да го направи вместо тях?
Сталин се изправи, заразхожда се из кабинета.