Каменев хвърли поглед към Зиновиев.
Сталин улови и отлично разтълкува този поглед, достатъчно добре се познаваха с Каменев. С този поглед Каменев призоваваше Зиновиев да настояват обещанието да бъде изпълнено — трябва да ги изслуша цялото Политбюро. Каменев винаги бе следвал Зиновиев. Но днес в тази двойка по-слабият и по-отстъпчивият беше Зиновиев.
— Ако не ви задоволява разговор с комисията при Политбюро — каза Сталин, — можем да приключим нашата среща.
Сметката на Сталин излезе вярна. Зиновиев се надигна от стола си.
По-рано Зиновиев имаше висок, малко женски, дори леко писклив глас. Сега той говореше бавно, тихо, с усилие изговаряше думите. Женчо! Винаги си е бил женчо. И мутрата му е женска. Не може дори да умре достойно. Ама другите изпращаше на разстрел по цели серии. Колко хора изби навремето в Петроград! Никого не щадеше, обаче себе си щади, себе си жали. Ако беше взел връх в партията, щеше да разстреля другаря Сталин, нямаше да участвува в такива преговори. И нима сега, в тази ситуация се надява да се измъкне?!
А междувременно Зиновиев, тежко дишайки, тихо говореше:
— Нито аз, нито Лев Борисович сме имали някакво отношение към убийството на Киров… Вие прекрасно го знаете…
Вдигна глава и погледна Сталин в очите. Но Сталин не отклони погледа си.
— Обаче…
Зиновиев наведе глава…
— Обаче от нас поискаха да поемем… да поемем моралната отговорност за това убийство… Предадоха ни вашите думи… вашите думи, че нашето признание е необходимо на партията…
Зиновиев си пое дъх.
— Пожертвувахме честта си и се съгласихме… Но ни измамиха и ни хвърлиха в затвора.
Той отново си пое дъх.
— Какво искате сега? Сега искате отново да излезем пред съд, на който нас, бившите членове на Лениновото Политбюро, бившите лични приятели на Владимир Илич Ленин, ще ни представят като бандити и убийци. Та нали това ще опозори не само нас, а и партията, партията, на която… на която… добре ли, зле ли… сме отдали целия си живот…
Той се разплака. Молчанов му наля вода. Без да обръща внимание на сълзите на Зиновиев, Сталин каза:
— ЦК неведнъж с предупреждавал, че позицията ви с Каменев, вашето поведение няма да излязат на добър край. Така и стана… Ние пак ви казваме: подчинете се на партията и тогава ще запазим живота ви. Не искате, значи? Пак не искате. Щом е тъй, сърдете се на себе си.
— Мамени сме много пъти — каза Каменев, — къде е гаранцията, че не ни мамят и сега?
— Гаранции искате, значи? — Сталин погледна Ворошилов с престорено учудване. — Искат гаранции! Излиза, че гаранцията на Политбюро не е достатъчна за тях! Забравили са, че в нашата страна няма по-висша гаранция! — Сталин отново погледна Ворошилов, после Ежов. — Вашето мнение, другари? Струва ми се, че този разговор е напразно губене на време.
Ежов сви рамене, сиреч всичко е ясно.
— Наумили са си сами да ни диктуват своите условия — възмутено каза Ворошилов. — Не разбират или се правят, че не разбират: другарят Сталин иска да запази живота им. Щом не ценят живота си — по дяволите! Да мрат!
Настъпи пауза, всички се умълчаха, после Сталин каза:
— Много жалко, че Зиновиев и Каменев разсъждават като еснафи. Много жалко. Те дори не разбират с каква цел се организира процесът. За да ги разстреляме ли? Но това е просто глупаво, другари, ние можем да ги разстреляме без какъвто и да било съд. Зиновиев много добре знае как се прави това. Съдебният процес е насочен срещу Троцки. Навремето Зиновиев и Каменев знаеха, че Троцки е заклет враг на партията, но после, когато тръгнаха срещу партията, реабилитираха Троцки, реабилитираха го от фракционни съображения, а пък Троцки беше и си остана заклет враг на партията. Зиновиев и Каменев прекрасно го знаят. Възниква въпросът: щом не разстреляхме Зиновиев и Каменев, когато те заедно с Троцки се бореха срещу партията, защо трябва да ги разстрелваме, след като помогнат на ЦК в борбата му срещу Троцки. И най-сетне, последното.
На това място Сталин помълча малко, замисли се, в очите му се мярна нещо човешко, задушевно. И онова, което каза, прозвуча неочаквано искрено, трогателно и сърдечно:
— Ние не искаме да проливаме кръвта на нашите стари партийни другари каквито и груби грешки да са допускали.
Зиновиев отново изхлипа. И отново Молчанов се надигна да му налее вода. Но Сталин забеляза: друго беше лицето на Молчанов, не беше същото, с което той влезе в кабинета, щастлив е Молчанов, радва се, че животът на Зиновиев и Каменев е спасен. И Миронов се радва, Миронов, когото той ЛИЧНО издигна за заместник на Ягода. Този човеколюбец е особено доволен.