Саша наведе глава.
Лошо, лошо. Не, той няма да издържи повече в Мозгова, в тази ужасна самота. Пък и по дяволите такъв живот! Майка му? Е, какво майка му? Ще се примири в края на краищата, случва се и малки деца да умират.
— И какво да прави човек при такъв волен живот — продължи междувременно Алфьоров, — още повече човек с наклонности към историческата наука? А? Още повече че няма нищо за четене…
И без да дочака отговора на Саша, заключи:
— Трябва да пише. А? Така ли е?
Ясно. Прочел е разказите, изпратени до майка му. Какво говедо, поне можеше да си премълчи.
— Та нали и аз пиша продължи Алфьоров, вярно, не по исторически, а по философски въпроси. Мога да се похваля — той отиде до кабинета си и се върна с купчинка печатарски коли. — Виждате ли, това са коректурите на новата ми книга, тук я написах, в Кежма: „Основи на Декартовата философия“. Чели ли сте Декарт? Не сте? Интересен философ, опитва се да съчетае бог с реалното съществуване на света. Не се ли интересувате от философия? А трябва. Историкът трябва да бъде философ и обратно.
Помълча, помисли, позасмя се.
— Чета мислите ви: тоя кучи син Алфьоров е чел работите ми. Бръкнал е с мръсните си лапи в моята творческа душа. Признавам: да, четох ги, да, бръкнах. Такава ми е работата. И не се тревожете: творенията ви заминаха там, където сте ги изпратили. Но аз съм вашият пръв читател, първият ви критик. Искате ли да чуете моето мнение?
Инквизиция! Философствува, вместо да му каже каква е съдбата му. Но трябва да се овладее! Тепърва ще се побори за себе си! Ако вземе сега да нервничи, ще издаде пред Алфьоров своята неувереност в освобождаването си, а не бива да се издава: от днешна дата той е свободен и толкоз! И всички да вървят на майната си!
Отговори доста неохотно:
— Интересно ще е да чуя.
— От гледна точка на формата вашите творения са безпомощни, наивни, дори примитивни. Тези ваши напомпани фрази, изобилието на епитети, това украшателство…
Алфьоров си наля чай. Предложи на Саша, но той отказа.
— И тъй, продължавам. Великата френска революция е един от най-драматичните и поучителни, подчертавам тази дума, поучителни моменти в човешката история. А вие пишете за отделни лица, за отделни епизоди. За да ги чете кой? Децата, юношите или възрастният читател? Не се разбира. Какъв извод трябва да си направят те от прочетеното? И после — той втренчено погледна Саша — не се ли страхувате, че редакторът ще търси паралели?
— Какви паралели? — не разбра Саша.
— Е, как какви? Те са правили революция, и ние направихме революция. Как свърши тяхната революция? С термидор, с единоличната власт на Наполеон, с империя…
— Но моля ви, онази революция е била буржоазна, а нашата — пролетарска.
— Да, да, естествено — прекъсна разговора Алфьоров, — какво пък, може и да ви ги напечатат, разбира се, ако с вас самия всичко е наред, както разбирате, произведения на затворници у нас не се издават. Така че ви желая успех, макар да се съмнявам.
Замълча, избърса си устните с пешкира, запали цигара, подаде кутията и на Саша.
— Свикнал съм с моите.
— Пушете от своите, при мене тука пушат и долнокачествен тютюн.
Алфьоров се загледа примижал как Саша извади цигара, драсна клечка, припали, угаси клечката в пепелника, който му подмести Алфьоров — дали не се страхуваше, че Саша ще хвърли клечката на пода?
— Другарю Алфьоров — каза Саша, — вчера изтече срокът на моето заточение.
— Така ли? — Алфьоров направи учудена физиономия. — Нима?
— Така — повтори Саша, — и вече ви го казах. Осъден съм на три години с приспадане времето на предварителния арест, бях арестуван на 19 януари 1934 година, днес е 19 януари 1937 година. Следователно от днес съм свободен. Моля да ми дадете документите.
— Какви документи имате предвид?
— Каквито е редно да се дават в подобни случаи. Вие сигурно ги знаете.
— Добре, ще ви ги дам, и какво ще правите с тях?
— Ще замина.
— Къде?
— Вкъщи.
— В Москва ли?
— В Москва.
— В Москва не ви е разрешено.
— Защо?
— За вас важи постановлението на Съвета на народните комисари за паспортната система. Има градове, в които нямате право да живеете. Между тях е и Москва.
— Но нали това постановление излезе преди новата конституция?
— Новата конституция — възрази Алфьоров — не отменя законите и разпорежданията на съветската власт. Някои закони, по-точно правила, ще бъдат променени, преразгледани, да речем — за реда на изборите и тъй нататък. Но законите, защитаващи диктатурата на пролетариата, ще останат в сила. Четохте ли доклада на другаря Сталин за конституцията?