Выбрать главу

За съпруга взе оперна певица, Мария Анисимовна, види се, слаба певица, щом напусна операта, за да живее с мъжа си в Берлин, в търговското представителство. Носеше на Надя от чужбина разни дрешки, възпитаваше у НЕГОВАТА жена вкус към вносните парцали, разлагаше я морално и политически. Всичко правят нарочно тези злобни, завистливи хора. Но ги е страх. Когато играят билярд, Альоша винаги губи от НЕГО, а после обяснява на приятелите си: „Ако спечеля, някой друг ще си изгуби главата заради мене.“

Така приказва зад гърба му скъпият Альоша Сванидзе, така публично му се подиграва!

И откъде се пръкна тая нежна дружба между Алилуеви и Сванидзе? Уж би трябвало да се мразят: роднините на първата и роднините на втората съпруга. Как могат Алилуеви да обичат Яша? Или Сванидзе да обичат Вася и Светлана? Обединява ги общата омраза към НЕГО. Ето кое ги обединява.

Сега вече край! Кракът му няма да стъпи в Зубалово. Да си живеят там без него, да се ядат помежду си. Те все трябва да хапят някого, да се хапят взаимно.

Сталин се разхождаше из парка под топлото пролетно майско слънце, любуваше се на цветята. Едни само бяха напъпили, други бяха разцъфнали. Земята трябва да дава не само плодове, тя трябва и да радва окото. Сталин хареса подредения парк, чистите алейки, спретнатите беседки, откритите площадки — на площадката масичка, плетено диванче, шезлонг.

Тихо, спокойно. Не като Зубалово със суетнята, блъсканицата, клюките, кавгите. Особено тъща му Олга Евгениевна, тая свадлива старица, вечно се караше с прислугата, с „държавните хора“, както тя ги наричаше, упрекваше ги в безстопанственост, в пилеене на държавни средства, обвиняваше ги едва ли не в кражби, навикваше комендантите, готвачите, сервитьорките. И това пред НЕГО, пред НЕГО, хората може да са си мислели, че ТОЙ поощрява такова отношение към обслужващия персонал.

Персоналът не я обичаше, зад гърба я наричаха „шантава старица“ и тя наистина беше шантава, ту крещеше и се караше, ту, не щеш ли, започваше да прави любовни излияния, лееше ту сълзи на скръб, ту радостни сълзи, ту критикуваше, че не възпитавали както трябва децата и най-важното, най-важното — вдигаше около себе си шум, непоносим шум.

Баща й бил наполовина украинец, наполовина грузинец, а майка и — немкиня, Магдалина Айхголц, от немските колонисти. Тъщата говореше с грузински акцент, току вмъкваше грузински думи: „Вайме, швило, генацвали, чириме.“ И веднага немското „Майн гот!“ И непрекъснато с негодувание вдигаше ръце към небето: „Майн гот.“ Това „Майн гот“ особено го дразнеше, особено му късаше нервите.

Старият Алилуев, Сергей Яковлевич, е един дърт идиот! Направи си в Зубалово работилница с тезгяхи, инструменти, разни железарии, стругова, обстъргва, запоява, поправя брави и вкъщи, и по съседните вили. Вижте ме — истински пролетарий, „работни ръце“, „златни ръце“!

ТОЙ пристига на вилата и хоп — довтасва някаква хлапачка и моли Сергей Яковлевич да иде да им поправи бравата…

А?! Как ви се вижда това?!

ТОЙ седи на верандата, а съседската хлапачка го пита: „Тук ли е Сергей Яковлевич?“ „За какво ти е Сергей Яковлевич?“ „Да ни поправи бравата.“ НЕГОВАТА вила да превърнат в шлосерска работилница! И с нищо не можеш да го разубедиш. Физическият труд, видите ли, облагородявал. Марксист-идеалист. От дружеството на старите болшевики. Заседава с тях, философствува също като тях. Пише мемоари. Половин ден поправя чужди брави, половин ден пише мемоари.

Какво представлява дружеството на старите болшевики? Старопиталище! По време на януарския процес срещу Зиновиев и Каменев се възмущаваха, опитваха се дори да вземат някакви решения. Най-много се напъваше Ваня Будягин. Не можело да се съдят стари болшевики. А защо да не може? Защо миличкият Ваня не се възмущаваше, когато изгонихме в чужбина Троцки, когато пратихме в затвора Иван Никитич Смирнов, Смилга, Раковски и другите троцкисти? Когато пращахме на заточение същите тези Зиновиев и Каменев? А виж, по Кировското дело запротестира. Защо именно по Кировското? Нали един личен приятел на Киров, напротив, би трябвало да бъде безпощаден, а той — тръгна срещу съда над неговите убийци и техните вдъхновители. Знае ли нещо? Досеща ли се? Подстрекаваше другите да протестират, да пишат писма, да вземат решения. Не посмяха обаче.