Добре го каза. Не само скастри Крупская, но и внесе яснота, необходимата яснота в целия този злощастен епизод, посочи истинската виновница, подчерта НЕГОВОТО благородство, благородството на другаря Сталин, който поднесе извинения, пое всичко върху себе си, за да успокои болния Ленин. Браво на него!
В партията Ярославски има авторитет, не претендира за главни роли. Не е бил в емиграция, истински руски практик-болшевик. Отделни такива имена трябва да се запазят в партията. Той не е учил в гимназии и университети, но е образован като всеки революционер-самоук, пописва очерци по история на партията, разбира как трябва да се осветлява в историята ролята на истинския ръководител, е, отначало не беше съвсем наясно, наложи се малко да го коригира, през 1931 година, учтиво да го коригира. „Тук за съжаление не прави изключение и др. Ярославски, чиито книжки по история на ВКП (6) покрай достойнствата си съдържат и редица грешки от принципен и исторически характер.“ Не се обиди. Всичко разбра. И за тези старопиталища ще разбере всичко. Дружеството на старите болшевики ще бъде ликвидирано, затова пък старият болшевик Емелян Ярославски ще остане.
Захлади се, Сталин влезе в къщата.
Бе наредил да обзаведат задната голяма стая така, че да може да му служи и за кабинет, и за спалня, дори за трапезария, когато няма гости. Само безделниците обичат да се разкарват от стая в стая, а на заетия човек всичко трябва да му е подръка.
До дивана, на който спеше, имаше масичка с телефони, до отсрещната стена — бюфет със съдове, пак там в едно от чекмеджетата бяха нужните му лекарства. Сталин не разреши да слагат бюро — бюрото би придало на стаята служебен вид, а тук не е служебно помещение, тук е жилище. Пък и можеше да работи на голямата маса, където бяха книжата, вестниците, списанията, пак на нея, открая, постилаха покривка, когато носеха обеда, закуската или вечерята.
И сега, тъкмо когато влезе, масата слагаше икономката от Зубалово Валечка — весела млада миловидна жена.
— Здравейте, Йосиф Висарионович, донесох ви вечерята.
Тя, както винаги, го гледаше с обожание и преданост в очите.
— Благодаря — отговори Сталин.
Хем беше наредил на Власик да не взема в Кунцево нито един човек от зубаловската прислуга.
Валечка покри всичко със салфетка.
— След половин час ще вдигнете — каза Сталин.
— Добре! Ще бъде изпълнено.
Валечка излезе.
Сталин вечеря. Той ядеше малко. Отчупи си парче хляб, тъничко го намаза с масло, изпи конячена чашка сухо вино, половин чашка слаб чай. Прегледа вестниците.
Точно след половин час дойде Валечка.
— Хапнахте ли, Йосиф Висарионович?
И пак го загледа весело и предано, щастлива от възможността да му служи, сръчна, простодушна жена.
— Да, благодаря.
Валечка вдигна всичко от масата, постави го на подноса, усмихна се на Сталин и тръгна към вратата с подноса в ръце.
— Да дойде Власик! — нареди Сталин.
— Добре! Ще бъде изпълнено.
Сталин дочете вестника, стана, разходи се из стаята.
На пода бе постлан килим, друг бе окачен над дивана. Тези два килима и камината — ето всичкия разкош, който си бе позволил.
Вратата се отвори, на прага бе застанал Власик, в стойка „мирно“, по войнишки опулил очи срещу Сталин.
Сталин го погледна така, както само той умееше да гледа.
Власик стоеше — ни жив, ни умрял.
Сталин пак се разходи из стаята, върна се, застана пред Власик.
— Наредих ви да не прехвърляте тук нито един човек от зубаловската прислуга.
— Тъй вярно, другарю Сталин, наредихте ми.
— Защо не изпълнихте нареждането?
— Не прехвърлихме никого, другарю Сталин, освен другарката Валентина Василиевна Истомина.
— Защо без мое разрешение?
— Точно тогава ви нямаше, другарю Сталин. Ние, значи, се събрахме, обсъдихме и решихме да прехвърлим само другарката Валентина Василиевна Истомина, тъй като тя, тоест Валентина Василиевна Истомина, знае как да поднесе, как да отнесе. Проверен човек е.
— С кого се събрахте, обсъдихте и решихте?
— С другаря Паукер.
Сталин се обърна, отиде до остъклената врата към терасата, погледна към парка.
— Голямо събрание… И дълго ли обсъждахте?
— Да — подзе Власик и млъкна.
Сталин се отдалечи от вратата, премести мастилницата на масата.
— Питам ви: колко време обсъждахте този въпрос — час, два, три?