— Един час — едва чуто издума Власик, като забрави да добави „другарю Сталин“.
Сега Сталин се втренчи във Власик от упор.
— Вие, значи, сте добричък, прехвърлихте Истомина тук, а аз, значи, съм лош, трябва да я изгоня?!
Власик не отговори.
— Трябва да я изгоня ли? — повтори Сталин.
— Ама защо — замънка Власик, — другарю Сталин, ние моментално…
— Моментално ли?! — Сталин най-сетне избухна: — Дръвник! Заради един дръвник аз, значи, трябва да изгоня човека?! По-добре тебе да изгоня, глупако… Събрали се, обсъдили и решили… Идиоти!
Сталин пак отиде до остъклената врата към терасата и без да се обръща, отсече:
— Вървете!
Тази нощ Николай Сергеевич Власик, грубият невеж войскар, за пръв път в живота си се оплака от сърце. А Валечка, която нищо не подозираше, остана да работи в Кунцево чак до смъртта на Сталин.
От западната тераса, долепена до стаята, имаше изход към парка. Последните лъчи на слънцето пронизваха люляковите храсти. Сталин наметна шинела, пак излезе на терасата, приседна в креслото.
Отдавна трябваше да напусне Зубалово.
След смъртта на Надя той смени кремълския си апартамент, но закъсня с преместването на вилата, а не биваше — докато се строеше „Близката“, би могъл да ходи на коя да е от „далечните“. Само не и в Зубалово.
По-рано, докато беше жива Надя, той все някак понасяше тези роднини, но след смъртта й всичко там му напомняше за нея. И те му напомняха за нея. В погледите на старите непрекъснато долавяше укор.
И защо го направи? Казват, имал тежък характер. Че кой от великите има лек характер?
Няма велики с лек характер. Истинският характер винаги е тежък.
Виждаше каква титанична битка води, виждаше как го нападат, клеветят, плетат интриги, или не разбираше каква държава получи той като наследство и каква държава трябва да създаде?! Не искаше да разбере! Каквато петербургска гимназистка си беше, такава гимназистка от еснафско семейство си и остана.
Една истинска аристократка не би си позволила такова нещо. Не случайно владетелите се женят само за жени с царска кръв, те още с майчиното мляко се закърмят с убеждението, че интересите на династиите са над всичко.
Дори дъщерите на обеднелите немски барони са разбирали това. Всичко са прощавали на царствените си съпрузи — и изневери, и жестокост, разбирали са какво е да царствуваш. Екатерина Първа е била проста прислужничка — каква царица става от нея? Меншиков я е управлявал, както си е искал. А Екатерина Втора, макар и от дребен княжески род, сама е управлявала всички.
Да се самоубие! Съпругата на кой цар би си го позволила? Никъде и никога не се е случвало такова нещо. Разбирали са какво е да царствуваш! Не са смеели да хвърлят сянка върху царствения съпруг. Дори в заточение, дори в манастир не са посягали на живота си.
Е, добре, не е имало в нея царственост, не е разбирала НЕГОВОТО значение, смятала ГО е за един от ръководителите, свикнала е да вижда в Кремъл такива „ръководители“, не е разбирала НЕГОВАТА роля, не е разбирала своята роля. Освен това се натъпка с разни глупости в оная академия, за какво ли й беше притрябвала — факултет по изкуствените влакна! А! За какво й бяха тези изкуствени влакна! Тоя подлец Авел я наговори. Наслуша се там на разни опозиционери. Как посмя да ги слуша?! Нямаше право да ги слуша! Тя трябваше да се държи така, че никой да не посмее да й говори за НЕГО, а тя, напротив, държеше се така, че те си позволяваха и да говорят за НЕГО.
И тя ги слушаше.
Самолюбива, властна, искаше да ръководи всичко, а излезе, че НЕГО не може да ръководи, че ТОЙ самият трябва да ръководи. Съпротивляваше МУ се, ТОЙ добре го виждаше: мълчи, а всъщност е против всяка НЕГОВА дума. Жена! Като не те бива за съпруга, бъди поне майка. На кого оставяш децата си? Василий, както и да е, момче е, ще порасне, ами Светланка — на шест годинки е детето, на шест годинки — на кого я остави?! На НЕГОВИТЕ плещи ли я прехвърли?
Учителите се оплакват от Василий — зле се учел, лошо се държал, ТОЙ лично ходеше в училище да се разправя, ЛИЧНО — нека народът знае, че изпълнява бащинските си задължения като обикновен съветски човек. Но нали тези задължения трябва да изпълнява майката. Заряза задълженията си, дезертира, отмъсти му — за какво? Не отишъл с нея на театър? Зает беше, затова не отиде.
А я обичаше. И сега си спомня деня, когато я видя — съвсем малко тригодишно момиченце. След бягството от Уфа отиде у Алииуеви и не й обърна внимание, но виж, оня ден в Тифлис си го спомня… Не й обърна внимание, но си спомня как я видя.
Забеляза я вече през 1912 година, когато със Сила Тодрия отидоха у Алилуеви в Петербург, на Сампсониевския проспект. Видя красиво единайсетгодишно момиче, наглед човек можеше да й даде и дванайсет години. Според грузинските обичаи — мома за женене. Сериозна, затворена, неразговорлива, за разлика от сестра си Аня.